Печат

"Турски поток" показа силата на независимата политика

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Новини

В Истанбул трима президенти и един премиер пуснаха в експлоатация уникалния газопровод

Исто­ри­че­ско съби­тие бе наре­чено офици­ал­ното пус­кане в експло­атация на „Тур­ски поток”. Опре­де­ле­ни­ето е спра­вед­ливо, като се имат пред­вид редица при­чини. Глав­ната, раз­бира се, е свър­зана с уни­кал­но­стта на газопро­вода и рекордно късите сро­кове за него­вото изграж­дане. В сряда на търже­ствена цере­мо­ния в Истан­бул пре­зи­ден­тите Путин и Ердоган завър­тяха сим­во­лич­ния кран. Да се при­съе­ди­нят към тях бяха пока­нени сръб­ският пре­зи­дент Вучич и българ­ският премиер Борисов.

Уни­кал­но­стта на съоръже­ни­ето се състои в изклю­чи­телно слож­ния релеф на мор­ското дъно и силно агре­сив­ната среда на мор­ската вода. Тръ­бите лежат на дъл­бо­чина 2200 м и между рус­кия и тур­ския бряг пре­одо­ля­ват раз­сто­я­ние над 930 км. Близо две години бяха необ­хо­дими само за про­ек­ти­ране на пътя на тра­сето. От мор­ското дъно бяха изва­дени бомби и сна­ряди и множе­ство пред­мети с исто­ри­ческа цен­ност. Самото полагане на тръ­бите зае три години.

По двете тръби газопро­водът ще доставя общо 31,5 млрд. куб. м газ — поло­ви­ната за вътреш­ния тур­ски пазар, а другата поло­вина за стра­ните от Юго­източна Европа. Гори­вото ще постъпва директно от нахо­дищата в Запа­ден Сибир, без да има нужда от посред­ни­че­ството на трети страни. Това много­кратно укрепва енергий­ната сигур­ност на държа­вите, които вна­сят руски газ. „Тур­ски поток” е при­мер за ико­номи­че­ски праг­ма­тизъм, какъвто през 2014 г. Бълга­рия не можа да про­яви и про­вали „Южен поток”, който беше изклю­чи­телно изго­ден за нея, комен­ти­раха наблюдатели.

Искам да изразя благо­дар­ност към тур­ските вла­сти и тур­ския пре­зи­дент за поли­ти­че­с­ката воля при реа­ли­за­ци­ята на про­ек­тите, които отго­ва­рят на тех­ните наци­о­нални инте­реси. Уве­рен съм, че и в бъдеще Русия и Турция ще рабо­тят заедно по още много нови вза­имо­изгодни съвместни про­екти както в енергий­ната, така и в други обла­сти. Заедно можем да реша­ваме и най-​сложните и амбици­озни задачи за благото на нашите народи, на нашите съседи и парт­ньори”, заяви рус­кият пре­зи­дент в сло­вото си на цере­мо­ни­ята при откри­ване на газопровода.

Той под­черта, че съби­ти­ето става в момент, когато реги­онът е раз­ди­ран от про­ти­во­ре­чия и военни конфликти. „Живеем в сложен свят и в района, в който се нами­раме, за съжа­ле­ние има тен­денция към изо­стряне на ситу­аци­ята. А Турция и Русия показ­ват съв­сем раз­ли­чен при­мер. При­мер на вза­и­мо­действие и сътруд­ни­че­ство за благото на нашите народи и на наро­дите на цяла Европа”, каза Путин.

В Истан­бул сръб­ският пре­зи­дент съобщи, че газопро­водът, който ще черпи газ от раз­к­ло­не­ни­ето на „Тур­ски поток” по тери­то­ри­ята на него­вата страна вече е про­ка­ран. Бойко Бори­сов пък през цялото време на цере­мо­ни­ята тър­сеше под­хо­дящ момент да докла­два на Путин как върви стро­и­тел­ството по тери­то­ри­ята на Бълга­рия. Това бе важно за само­чув­стви­ето на преми­ера след упреците на Москва, че бавим проекта.

„Това, че пре­зи­ден­тите на Сър­бия, Турция и Русия са преце­нили да ме пока­нят, оста­вям на тол­кова много ана­ли­за­тори, които от сут­рин до вечер ме ана­ли­зи­рат защо един малък премиер са го пока­нили на тази пре­зи­дент­ска среща. Те са държавни глави”, заяви Бойко при завръща­нето си от Истан­бул. Раз­казът му пред българ­ското репор­тер­ско брат­ство пре­ли­ваше от само­хвал­ство, на което би зави­дял и Бай Ганьо и затова заслужава внима­ние. Той каза, че Путин и Ердоган го смя­тали за при­я­тел, както и за при­я­тел на Тръмп и Брюк­сел. „Путин и Ердоган се шегу­ваха: Внима­вай какво гово­риш, защото нали знаеш, че Бойко ще информира Брюк­сел и Вашинг­тон. Викам им: Аз не се крия. Аз искам да знам какво вие мислите”, разпри­казва се премиерът.

Като дока­за­тел­ство за досто­вер­но­стта на думите си той пред­ложи сло­весна кар­тина на вече­рята, която Ердоган е дал на гостите си. „Сто­яхме заедно с пре­зи­дента Путин. От утре, той ме информира, че започ­ват уче­ния в Черно море. Да не се при­тес­ня­ваме. Аз също му казах, че F-​16 блок 70 още не са дошли — те да не се при­тес­ня­ват. Путин беше много доб­ро­наме­рен. Похвали ме за тях — каза, че действи­телно са много добри само­лети. Раз­бира се, пре­зи­дентът Ердоган пък хва­леше него­вите, защото те купиха такива. Една хвалба падна там — кой какви само­лети има. Нак­рая пре­зи­дентът Вучич каза: Аз си купих ракети, та да сва­лям само­лети. Щото, нали, дет се вика са му малко и стари”, заяви само­до­волно раз­ве­се­ле­ният Борисов.

В това време Европа се въл­ну­ваше от друго. Неза­ви­симо от драма­тич­ните съби­тия около конфликта между САЩ и Иран и ката­строфата с укра­ин­ския боинг, на които светът стана сви­де­тел в същия ден, те не можаха да засен­чат откри­ва­нето на газопро­вода. Това също не беше слу­чайно. Турция още вед­нъж демон­стрира неза­ви­симата си външна поли­тика, въпреки безпреце­дент­ния натиск от страна на Вашинг­тон и Брюк­сел. В това време Европа се гъне под опи­тите на САЩ да я постави в при­ну­ди­телно и уни­зи­телно положе­ние да се откаже от „Севе­рен поток-​2″ и да я при­нуди да купува скъпия аме­ри­кан­ски газ. С други думи — да пре­не­брегне соб­стве­ните си инте­реси. Така, както постъпи Бълга­рия през 2014 г., когато се отказа от „Южен поток”. Сега про­кар­ваме „по-​южен”. /„Русия днес”/