Печат

Историята не търпи подигравки

Автор Свет­лана Михова. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

Навръх 75-​годишнината от побе­дата над нацистка Герма­ния някогаш­ният съюз­ник на Съвет­ския съюз във вой­ната — САЩ, удиви света със сво­ята наг­лост. Затова бяха достатъчни три супер кратки изре­че­ния, с които в Белия дом смет­наха за под­хо­дящо да отпра­вят в Туитър поздрав­ле­ния за исто­ри­че­с­ката дата. „На 8 май 1945 година Аме­рика и Вели­ко­бри­та­ния удържаха победа над наци­стите! Духът на Аме­рика винаги побеж­дава. В крайна сметка така става”, гласи съчи­не­ното от прес­служ­бата на пре­зи­дент­ската адми­ни­страция приветствие.

Както става ясно, разгромът на хит­ле­ристка Герма­ния е ста­нал възможен един­ствено благо­да­ре­ние на англо­сак­сон­ския дух, а такива „подроб­но­сти” като това, че над 75 на сто от мощ­ната герман­ска военна машина бяха хвър­лени срещу Съвет­ския съюз и бяха раз­бити, не вли­зат в аме­ри­кан­с­ките „духовни” сметки.

Към „изис­ка­ния” жест на Белия дом се при­съе­дини и Пен­тагонът по осо­бено ориги­на­лен начин. Гене­ра­лите пуб­ли­ку­ваха вик­то­рина и накратко раз­виха темата: „Денят на побе­дата в Европа: време за праз­ник и осмис­ляне”. Явно в резул­тат на спе­ци­фич­ното сол­да­фон­ско мислене ролята на Чер­ве­ната армия отново бе изпус­ната. За по-​любознателните бе изложена снимка на баре­лефа „Среща на Елба”, на която е запаме­тено здра­ви­сва­нето на аме­ри­кан­ски и съвет­ски вой­ници. В тек­ста под нея обаче това не се обяс­нява, а се раз­казва за „геро­изма” на аме­ри­кан­ския воин, побе­дил нацизма и приел капи­ту­лаци­ята на Тре­тия райх.

В под­крепа на тезата за изклю­чи­тел­ната англо­сак­сон­ска победа във Вто­рата све­товна война с мето­дите на изку­ството се вклю­чиха и бри­тан­с­ките бра­тов­чеди на „големия брат”. В Лон­дон се кипри скулп­тура Чър­чил и Рузвелт седят в раз­думка на пейка. На автора сякаш не му е стиг­нал брон­зът за Ста­лин — тре­тия от извест­ната Голяма тройка на побе­ди­те­лите. В пре­напи­сва­нето и изопа­ча­ва­нето на исто­ри­ята ста­рият рим­ски принцип „Раз­де­ляй и вла­дей” твор­че­ски е препра­вен на „Съчи­на­вяй и властвай”, комен­тира рус­кият депу­тат Алек­сей Журав­льов. След като изоб­ре­тиха „фей­ко­вете” и като вируси ги разпръс­наха из соци­ал­ните мрежи, на Запад вече не се при­тес­ня­ват да използ­ват откро­вени лъжи в офици­ал­ното поли­ти­че­ско и дипло­ма­ти­че­ско общу­ване. Фак­тите, съста­вящи тъканта на исто­ри­че­с­ката истина, нямат ника­кво зна­че­ние. Те не вършат работа. „Във Вашинг­тон и Лон­дон се боят от исти­ната и бягат от нея, като дявола от тамян”, каза рус­кият депу­тат. Повече полза има от Гьо­бел­со­вия принцип за повто­ря­емо­стта на лъжата. И той вече нав­лиза в широка упо­треба с любезно предо­ста­ве­ната помощ на мрежите.

Тъкмо те обаче изиграха ролята на буме­ранг. При­вет­стви­ето за „непо­бе­ди­мия аме­ри­кан­ски дух”, спа­сил света от фашизма, пре­диз­вика буря от възмуще­ние във Фейс­бук. В отго­вор на поздрава потре­би­те­лите изсипаха водопад от гневни комен­тари и заляха мрежата с извест­ната снимка, ста­нала сим­вол на пораже­ни­ето на Райха — на нея съвет­ски вой­ник закрепва знамето на побе­дата над Райхс­тага. А тя за раз­лика от „духа на Аме­рика” не е фейк, а неопро­вержим документ за автор­ството на побе­дата. Марк Зукър­бърг и компа­ния не можаха да измис­лят нищо друго, освен да при­бегнат до позна­тата прак­тика на цен­зу­рата и бло­ки­раха посто­вете с леген­дар­ната фотография като се оправ­даха с „грешка в рабо­тата на авто­ма­ти­зи­ра­ните инструменти, отстра­ня­ващи нару­ше­ния”. Оправ­да­ни­ето не хвана вяра и във Фейс­бук се изляха подигравки по адрес и на Зукър­бърг, и на Белия дом с препоръка да учат история.

Целта на поде­тата напо­следък от САЩ кампа­ния, към която се при­съе­ди­ниха послушни източ­но­ев­ропе­йски поли­тици и чинов­ници, е про­зрачна: да бъде ома­ло­важен подвигът на Съвет­ския съюз, а като резул­тат — да се удари по нарастващия авто­ри­тет на Русия. Опи­тите да бъде фалшифици­рана исто­ри­ята са плод на гузна съвест и нечи­сти наме­ре­ния, жела­ние да бъде изт­рит срамът отпреди 80 години. На Запад нямат достойн­ството да приз­наят позора, когато европе­йс­ките страни — големи и малки, силни и слаби, една след друга се пре­да­доха на Хит­лер и всички до една вклю­чиха ико­номи­ките си в него­вата военна машина, която спо­ред пла­но­вете тряб­ваше да премаже Русия. Уви, не се получи.

Затова сега се при­бягва до съчи­ня­ва­нето на исто­ри­че­ски неби­ва­лици. Сред тях с осо­бена страст се разпро­стра­нява тезата за една­к­вата вина на Герма­ния и Съвет­ския съюз в разпал­ва­нето на вой­ната. В начи­на­ни­ето се отли­ча­ват Полша и компа­ния европе­йски чинов­ници. Като сту­ден душ им подейства изра­зе­ната от Бер­лин офици­ална позиция. Мини­стърът на външ­ните работи на ФРГ Хайко Маас заедно с дирек­тора на мюн­хен­ския Инсти­тут за съвременна исто­рия Андреас Виршинг пре­дупре­диха за опас­но­стта от изопа­ча­ване на исто­ри­ята. По думите им Герма­ния един­ствена носи отго­вор­но­стта за разпал­ва­нето на най-​страшната война на ХХ век и за Холо­ко­ста, а всички оста­нали трак­товки, поста­вящи под съм­не­ние този факт, са недопу­стими и неспра­вед­ливи по отноше­ние на жерт­вите на нацист­кия режим.

Хайко Маас отбе­лязва, че всеки ден от новата исто­рия на Герма­ния е беля­зан с печата на Деня на побе­дата. „Именно в този ден над гро­бо­вете на 40 млн. убити в Европа зам­лък­наха оръ­ди­ята. Тази дата стана ден на осво­бож­де­ни­ето на мили­они, ден на памет за жерт­вите, на побе­дата над без­за­ко­ни­ето. Няма поли­тика без исто­рия. На този ден немците пла­тиха цената за това, че на 30 яну­ари 1933 г. допус­наха нацизма и не можаха сами да се осво­бо­дят от него”.

Герман­ският мини­стър при­знава, че днес в Русия и в бившите съвет­ски репуб­лики имат пъл­ното морално право да честват геро­ите си, да орга­ни­зи­рат паради на побе­дата — така, както това право имат всички, които тачат паметта на сво­ите анти­фаши­сти: „Ние благо­да­рим на всички, които се бориха срещу нацист­ката дик­та­тура”. За раз­лика от Герма­ния, „в Полша, При­бал­тийските репуб­лики и някои други страни в Цен­трална, Източна и Южна Европа отноше­ни­ето към тази дата пре­диз­ви­ква сме­сени чув­ства”, отбе­лязва Маас. Спо­ред него по силата на своя исто­ри­че­ски опит позици­ята на германците трябва да бъде пре­делно ясна. Бер­лин не може да при­еме опи­тите на онези, които пред­ста­вят жерт­вата за агресор.

През послед­ните месеци се предпри­емат все повече уси­лия исто­ри­ята да бъде пре­напи­сана по твърде без­че­стен начин и това изис­ква от нас разяс­не­ния, от които по принцип не би тряб­вало да има нужда пред лицето на неопро­вержи­мите исто­ри­че­ски факти. Герма­ния едно­странно разпали Вто­рата све­товна война с напа­де­ни­ето си срещу Полша. Герма­ния един­ствена носи отго­вор­ност за пре­стъп­ле­ни­ята си срещу чове­че­ството. Който поставя под съм­не­ние и при­пи­сва на други народи ролята на пре­стъп­ник, постъпва нечестно и се опитва да превърне исто­ри­ята в инструмент и работи срещу един­ството на Европа”, казва Хайко Маас.

Крайно цини­чен при­мер за подобно нечестно отноше­ние към исто­ри­ята тези дни дадоха в Прага. Тре­то­степенни поли­тици — квар­тални чинов­ници в чеш­ката сто­лица, поста­виха стра­ната си в твърде лоша свет­лина, която най-​малкото не съо­т­вет­ства на ней­ната кул­тура. След като в края на април — в дните, които съвпа­даха със 75-​годишнината на осво­бож­де­ни­ето на Чехо­сло­ва­кия от фашизма, бе демон­ти­ран памет­ни­кът на маршал Конев, в друг район на града бе издиг­нат памет­ник на гене­рал Вла­сов, ста­нал сим­вол на пре­да­тел­ство, пълно съдействие на наци­стите в унищожа­ва­нето на руски, пол­ски и чешки анти­фаши­сти. Европе­йс­ките цен­но­сти, уж изпо­вяд­вани от авто­рите на тази иници­а­тива, не им попре­чиха да сложат тоалетна чиния върху постамента, оста­нал от памет­ника на съвет­ския маршал. Русофо­би­ята не само напълно заслепява, но отнема ума и достойн­ството на сво­ите носи­тели. Като изви­не­ние зву­чаха съобще­ни­ята в някои чешки медии, че демон­ти­ра­нето на еди­ния памет­ник и поста­вя­нето на вто­рия е резул­тат от „вну­ше­ни­ята отвън”, от чужди сто­лици. Исто­ри­ята обаче не търпи подигравки. Който си ги поз­во­лява, рано или късно плаща скъпо.

Реакци­ята на Москва, както винаги, е сдър­жана и спо­койна. За нея няма сми­съл дори да опро­вергава. Това достатъчно крас­но­ре­чиво гово­рят исто­ри­че­с­ките факти. 27-​те мили­она жертви, които съвет­ският народ положи на олтара на сво­бо­дата на цяла Европа, са свещени. Всеки, който има съвест, знае кой понесе глав­ната тежест, кой нанесе реша­ващия удар срещу Тре­тия райх, кой спря нацизма, кой пре­крати ужа­сите, раз­ру­ше­ни­ята и изтреб­ле­ни­ето. Това няма нужда нито от исто­ри­че­ски дис­ку­сии, нито от доказателства.

Жела­ни­ето на редица държави да пре­напишат исто­ри­ята на Вто­рата све­товна война е много опасно. Въпреки това, трябва да пом­ним, че исто­ри­ята е спра­вед­лив, но поня­кога жесток учи­тел, който не търпи под­мяна на факти и поня­тия, и може много тежко да накаже подобно небрежно отноше­ние”, заяви преди Деня на побе­дата рус­кият посла­ник у нас Ана­то­лий Мака­ров. Той добави, че за посол­ството в Бълга­рия поддър­жа­нето на исти­ната за вой­ната, грижата за памет­ниците на съвет­ските вой­ници са сред при­о­ри­те­тите. „Ще продължим упо­рито и после­до­ва­телно да се съпро­тив­ля­ваме на вся­ка­кви опити за фалшифици­ране на исто­ри­ята за пери­ода на Вто­рата све­товна война и за ома­ло­важа­ване реша­ващата роля на Чер­ве­ната армия за осво­бож­де­ни­ето на Европа от нацизма”, отбе­ляза Макаров.