Печат

Вироглавите в НАТО се множат

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

В желанието си да накаже Германия, Тръмп прави подарък на Русия

Доста смели изяв­ле­ния неот­давна си поз­воли коми­са­рят на ЕС по външна поли­тика Жозеп Борел. По думите му след „аме­ри­кан­ския” ще настъпи „ази­ат­ски век”. С голяма веро­ят­ност можеше да се оча­ква, че след това Вашинг­тон ще засили натиска си върху Брюксел.

Да се направи подобно предпо­ложе­ние беше логично, като се имат пред­вид съби­ти­ята през послед­ните 1520 години. Те показ­ват, че всеки опит на европе­йс­ките поли­тици да усе­тят вкуса на сво­бо­дата и да изля­зат извън гра­ниците на аме­ри­кан­с­ката сфера на вли­я­ние или на аме­ри­кан­с­ките геопо­ли­ти­че­ски инте­реси завършва с без­компромисно отмъще­ние с при­лага­нето на дипло­ма­ти­че­ски натиск, санкции, а в по-​тежки слу­чаи — и с цветни рево­люции. Затова твър­де­ни­ята, че в бор­бата на САЩ срещу Китай Евро­съюзът вече няма да играе ролята на младши съюз­ник, може да се възпри­емат напълно сери­о­зно. Но също така сери­о­зно трябва да се отна­сяме и към запла­хите на Белия дом, че тези опити няма да оста­нат ненаказани.

Още повече, че това оче­видно ще бъде глав­ната геопо­ли­ти­ческа задача на САЩ през близ­кото десе­ти­ле­тие. Освен това има достатъчно при­чини гневът на САЩ да се засили, след като Брюк­сел направи заявка за само­сто­я­телна външна поли­тика в Азия и дори започна да изпъл­нява зака­ните си за лиша­ване на аме­ри­кан­с­ките IT-​гиганти — такива като Facebook и Microsoft, от възмож­но­стта за данъчна опти­ми­за­ция на тери­то­ри­ята на Европа.

И нака­за­ни­ето наи­стина последва. Преди две сед­мици аме­ри­кан­с­ките медии раз­к­риха, че вече се изготвя план за санкции. Мно­зина наблю­да­тели обаче вед­нага посо­чиха, че тех­ният ефект ще бъде в полза на Русия, защото ще задъл­бо­чат пук­на­ти­ната между САЩ и Евро­съюза. Това се потвър­ждава и от пуб­ли­кация на Wall Street Journal. Вест­ни­кът се позо­вава на соб­ствени източ­ници и на висо­копо­ста­вени служи­тели в Пен­тагона. Става дума за „демон­стра­тивно нака­за­ние” на Герма­ния за ней­ното „анти­аме­ри­кан­ско поведение”.

Пре­зи­дентът Тръмп нареди на Пен­тагона до сеп­тем­ври да изтегли от Герма­ния 10 000 аме­ри­кан­ски воен­но­служещи, което кар­ди­нално ще промени воен­ната позиция на САЩ в Европа и ще засили рас­тящото напреже­ние между Бер­лин и Вашинг­тон, поро­дено от раз­ногла­сия по воен­ните раз­ходи и други въпроси на сигур­но­стта”, заявиха пред­ста­ви­тели на пре­зи­дент­ската адми­ни­страция. В Герма­ния посто­янно са дис­лоци­рани 34,5 хиляди аме­ри­кан­ски военни, които в моменти на ротация или уче­ния може да над­хвър­лят 52 хиляди”, писа вестникът.

Ако се следва офици­ал­ната логика на вашинг­тон­ския поли­ти­че­ски елит и него­вите пред­стави за съвремен­ния свят, може да се види същ­но­стта на нака­за­ни­ята, които Вашинг­тон налага на „непо­слуш­ните”. За Герма­ния това озна­чава лиша­ване от аме­ри­кан­с­ката военна защита. Понижа­ва­нето „рав­нището на защи­те­ност”, раз­бира се, не е пълно, а по-​скоро — демон­стра­тивно. С други думи, посла­ни­ето е: ако Бер­лин или Брюк­сел откажат да вна­сят допъл­ни­телно мили­арди долари в бюджета на НАТО — т.е. на САЩ, то Герма­ния и дори целият ЕС ще оста­нат насаме пред „рус­ката агресия”.

По всичко личи, че засега Бер­лин остава решен да про­явява твър­дост. Във втор­ник герман­ският посла­ник във Вашинг­тон Емили Хабер реагира дипло­ма­тично, но достатъчно остро. „Аме­ри­кан­с­ките войски са разпо­ложени в Герма­ния, но не за да защи­тават нея. Те са там за защи­тата на транс­ат­лан­ти­че­с­ката сигур­ност и за да демон­стри­рат аме­ри­кан­с­ката мощ пред Африка и Азия”, заяви тя.

Кар­ти­ната, която пред­лагат водещите аме­ри­кан­ски медии, съз­дава впе­чат­ле­ни­ето, че самото при­съствие на аме­ри­кан­ски войски на герман­ска тери­то­рия ще защи­тят гра­до­вете й от „рус­ките тан­кови колони”, от „зеле­ните чове­чета, окупи­рали Крим”, и от про­чее „ужаси на рус­ката окупация”. От тази кар­тина на абсурда струи посла­ни­ето, че ако „неблаго­дар­ната Мер­кел” не иска да плаща, а европе­йс­ките чинов­ници не са готови да вър­вят в еди­нен строй и с аме­ри­кан­ското знаме в ръце да се хвър­лят на китай­с­ката амбра­зура в Хон­конг, извеж­да­нето на една трета от войските на САЩ от Герма­ния е тре­вожен сиг­нал, че тя и Евро­съюзът ще бъдат оста­вени в „лапите на глад­ната руска мечка”.

В Русия и в редица европе­йски сто­лици тази логика изглежда смешна и нелепа, но по силата на инерци­ята офици­ал­ните поли­ти­че­ски догми и про­паган­дистки клишета за поре­ден път вли­зат в действие и Русия отново се използва в образа на врага, който трябва да обе­дини раз­ко­ле­ба­ните редици на Запада.

С осо­бено усър­дие за спа­ся­ване един­ството на НАТО и за сдър­жане на „рус­ката агре­сия”, както винаги се про­явява Варшава. Преми­ерът Матеуш Мора­вецки се надява, че изтег­ле­ните от Герма­ния аме­ри­кан­ски военни ще бъдат изпра­тени в Полша. „Раз­бира се, реше­ни­ето ще бъде взето от САЩ, но ние раз­чи­таме, че кон­тингентът у нас непрекъс­нато ще се уве­ли­чава, защото така али­ансът ще се усили. Аме­ри­кан­с­ките войски са нужни за защита от Русия. Опас­но­стта идва от източ­ните ни гра­ници”, заяви той.

Заяв­ле­ни­ята за „рус­ката опас­ност” зву­чат непрекъс­нато и главно от пол­ските и при­бал­тийските поли­тици. Русия винаги е каз­вала и доказ­вала, че от нейна страна за нито една държава от НАТО не може да про­из­тича заплаха. „В НАТО много добре знаят, че Москва няма ника­кви пла­нове да напада когото и да било. Въпреки това тър­сят и използ­ват всеки повод, за да разпо­ложат повече тех­ника и войски в непо­сред­ствена бли­зост до рус­ките гра­ници. Москва невед­нъж е изра­зя­вала своето безпо­койство от уве­ли­ча­ва­нето на воен­ната сила на али­анса в Европа”, отбе­ляза мини­стърът на външ­ните работи Сергей Лавров.

Опо­нен­тите на Тръмп кри­ти­ку­ват реше­ни­ето му „да накаже” Герма­ния с изтег­ляне на част от воен­ния кон­тингент. Тех­ните аргументи обаче са осо­бени. Те не го обви­ня­ват в сла­бост и неспо­соб­ност да при­нуди Бер­лин да се под­чини на Вашинг­тон, както биха напра­вили много негови пред­ше­стве­ници, а виждат греш­ката му в това, че по този начин „прави подарък на Москва”. Спо­ред глав­ния експерт на CNN по въпро­сите на наци­о­нал­ната сигур­ност Джим Сюто Русия е „гла­вен пече­ливш” от реше­ни­ето за съкраща­ване на воен­ните сили на САЩ в Герма­ния. Всъщ­ност един­стве­ната полза за Москва от тази стъпка на Тръмп е, че по този начин бе демон­стри­рана неспо­соб­но­стта на Вашинг­тон да оказва ефек­ти­вен натиск върху Герма­ния и влияе нега­тивно на образа на Аме­рика като све­то­вен хегемон.

На пръв поглед може да се направи изводът, че пре­зи­дентът биз­нес­мен предпо­чита ико­номи­че­ския и санкци­он­ния натиск пред воен­ния и дипло­ма­ти­че­ския, което обаче не променя същ­но­стта на аме­ри­кан­с­ката поли­тика. Така напри­мер новият пакет от санкции срещу „Севе­рен поток-​2″ не съдържа огра­ни­че­ния срещу купу­ва­чите на руски газ. А тъкмо с тях аме­ри­кан­с­ките медии и служи­тели от адми­ни­страци­ята плашеха европе­йс­ките и рус­ките инвеститори.

Тези дни New York Times описа реал­ното съдър­жа­ние на пакета от санкции. „Аме­ри­кан­ски сена­тори пуб­ли­ку­ваха зако­нопро­екта срещу рус­кия газопро­вод „Севе­рен поток-​2″. Санкци­ите трябва да уда­рят по про­екта, който заси­лва ико­номи­че­ското и поли­ти­че­ското вли­я­ние на Москва в Герма­ния и други европе­йски страни. Пред­ложе­ният от двама сена­тори — репуб­ли­ка­неца Тед Круз и демо­крат­ката Жана Шахин, нов зако­нопро­ект вклю­чва разши­ря­ване на санкци­ите, като се пред­лагат високи глоби за стра­ните, участващи в про­кар­ва­нето на газопро­вода или в застра­хо­ва­нето на про­екта. „Онези, които са свър­зани със съоръже­ни­ята, които про­кар­ват тръ­бопро­вода, ще се сблъс­кат със сери­о­зни после­дици и неза­бавни санкции”, заяви Круз. Спо­ред наблю­да­тели „нака­за­ни­ето” не изглежда достатъчно убе­ди­телно, но все още има възмож­ност него­вата суро­вост да бъде повишена. Съз­дава се впе­чат­ле­ни­ето, че още малко и в Конгреса ще бъде съз­да­дена спе­ци­ална отделна коми­сия по налагане нака­за­ния на враго­вете на САЩ и вирогла­вите им съюзници.

Би могло да се предпо­ложи, че като после­ден инструмент в уси­ли­ята да запа­зят ста­тута си на све­то­вен хеге­мон САЩ ще използ­ват „оран­же­вите тех­но­логии” не само срещу Русия, но и в Китай и Евро­съюза. Такива опити вече има, но свежи успехи не се забе­ляз­ват. Наблю­дава се обаче нещо ново: послед­ните съби­тия на масови без­ре­дици, наси­лие и маро­дер­ство в сто­тици гра­дове (около 600) на САЩ показ­ват, че в бор­бата за власт и над­мощие бро­ени месеци преди пре­зи­дент­ските избори аме­ри­кан­ският елит започва да използва „цвет­ните тех­но­логии” на вътрешен терен. Малко веро­ятно е те да доне­сат победа на който и да е от участ­ниците във тази война. Това по-​скоро ще доведе до тях­ното изтоще­ние и още по-​дълбоко разцеп­ле­ние в аме­ри­кан­ското обще­ство. Резул­татът — рано или късно, ще бъде отсла­б­ване на стра­ната и загуба на някогаш­ния й авто­ри­тет на лидер не само в света, но дори сред соб­стве­ните й съюзници.

(По мате­ри­али на РИА „Новости”)