Печат

В Москва представиха два български документални филма

Сезонът на Българ­ския кул­ту­рен инсти­тут и Центъра за сла­вян­ски кул­тури, открит с реци­тал на пиа­ни­ста Ивайло Васи­лев, продължи с мини-​фест на новото българ­ско докумен­тално кино. Това съобщи Българ­ският кул­ту­рен инсти­тут в Москва на сайта си bci​-russia​.ru. Пред заин­те­ре­со­вана и раз­но­об­разна пуб­лика бяха пред­ста­вени филмите „Непо­бе­ди­мият гене­рал. Вла­ди­мир Вазов” на режисьора Татяна Пан­дур­ска и „Коле­лото Бал­кан­ски” на режисьора Илия Костов.

На пръв поглед двете кино­творби нямат допирни точки. Еди­ният филм пред­ставя порт­рета на гене­рал Вла­ди­мир Вазов, брат на пат­ри­арха на българ­ската лите­ра­тура Иван Вазов, побе­ди­тел в знаме­ни­тата битка край Дойран. Другият филм про­сле­дява живота на фами­лия големи цир­кови арти­сти, при­ети с три­умф в цял свят, адми­ри­рани от дипло­мати, арти­сти и висо­копо­ста­вени духовни лица. Допир­ната точка на двата филма е погледът на режисьо­рите върху лич­но­стта в исто­ри­ята. Спо­ред тях, зна­чимата лич­ност е в състо­я­ние да влияе върху обще­ствени, кул­турни и дори исто­ри­че­ски събития.

Филмите бяха пред­ста­вени от режисьо­рите Татяна Пан­дур­ска и Илия Костов. Двамата се срещ­наха със сво­ята пуб­лика и отго­во­риха на въпроси на при­състващите зри­тели. Пан­дур­ска е автор на около трий­сет докумен­тални късо­мет­ражни и пъл­номет­ражни филма, като някои от тях са пра­вени за Българ­ска наци­о­нална теле­ви­зия и са част от поре­дици като „Театър, любов моя”.

Режисьорът Илия Костов има 7 игрални пъл­номет­ражни филма, полу­чили много награди на българ­ски и чуж­де­странни кино­фе­сти­вали. Послед­ният му филм „Пъту­ващо кино”, който пуб­ли­ката на БКИ в Москва ще има възмож­ност да гледа, е носи­тел на награди от фести­вала „Любо­вта е лудост” във Варна и на награда за най-​добра коме­дия от Меж­ду­на­род­ния филмов фести­вал във Венецуела.

Костов се обръща към докумен­тал­ното кино, когато се появява тема или герой, който го про­во­кира със съд­бата си и погледа към света. Такава про­во­кация за него е Алек­сандър Бал­кан­ски, който е не само лице на фами­ли­ята Бал­кан­ски, а и съби­ра­телна фигура на достойн­ствата на човек, на когото са апло­ди­рали папи и кралици.