Печат

Българска следа в москва

Автор Таня Желязкова-​Тея Инсти­тут за информални ино­вации. Пуб­ли­ку­вана в Сто­лични исто­рии

Изуми­тел­ното е, че българ­ската следа в Москва може да бъде открита за няколко дни и безплатно при добро сте­че­ние на обсто­я­тел­ствата, напри­мер по време на акци­ите „Ден без тур­ни­кети” и „Нощ на изку­ствата”, съче­тани с откри­ва­тел­ски нюх. Пред­ложе­ните при­мери са само част от българ­ското при­съствие в огром­ния и посто­янно раз­растващ се мегаполис.

1

Предо­ста­вя­нето на медицин­ски услуги е поле за раз­ви­тие на медици­ната. Затова връз­ката с медицин­ските уни­вер­си­тети е пряка. А тях­ната исто­рия се пре­връща в исто­рия на медици­ната, която е достоен обект за съз­да­ване на музеи. През 1985 г. във Варна е открита „Музейна сбирка по исто­рия на медици­ната”, която днес е част от струк­ту­рата на Медицин­ски уни­вер­си­тет „Проф. д-​р Парас­кев Иван­чов Сто­я­нов” — Варна.

Паме­тен медал на този уни­вер­си­тет, заедно с Паме­тен медал в чест на 100 г. на Медицин­ския уни­вер­си­тет в София (2017 г.), днес кра­сят колекци­ята от подаръци в Музея по исто­рия на медици­ната, открит през 1990 г. към 260 годиш­ния (2018 г.) Първи Мос­ков­ски държа­вен медицин­ски уни­вер­си­тет „И.М. Сече­нов”, нари­чан още Сече­нов­ски уни­вер­си­тет. Уни­вер­си­тетът е център за ака­демично, научно и ресурсно превъз­ход­ство в системата на здра­веопазва­нето на Русия. Музеят към уни­вер­си­тета при­тежава Порт­ретна гале­рия, нумизма­тични колекции и зна­кови отли­чия (ордени и медали), медицин­ски инструменти и при­бори, лични вещи на медици, книжни памет­ници и наг­ледни посо­бия. В подаръч­ната сбирка може да се види и ико­ната на Св. Йоан Рил­ски Чудо­тво­рец, небе­сен закрил­ник и покро­ви­тел на българ­ския народ.

Връз­ката с Бълга­рия е пряка. В колекци­ята на музея се нами­рат два порт­рета — на мла­дия и на въз­раст­ния Нико­лай Ива­но­вич Пирогов, който опе­рира и лекува в българ­ските земи по време на Руско-​турската война 18771878 г. не само руски вой­ници, но и много българи. Памет­ни­кът му е пред Сече­нов­ския уни­вер­си­тет в Москва, а в София него­вото име носи УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД — водещо в областта на спеш­ната и бед­стве­ната медицина бол­нично заве­де­ние, по-​известно като „Пирогов”.

2

Един­стве­ният у нас вече­рен информаци­о­нен все­ки­днев­ник, изли­зал в годи­ните на соци­а­лизма „Вечерни новини”, е вече легенда. Но „вечор­ката” на Москва живее от 95 г. и е най-​старият вест­ник на града, който не е прекъ­свал да излиза нито един ден, вклю­чи­телно по време на вой­ната. Днес в редакци­ята на „Вечер­няя Москва” изли­зат 6 изда­ния: еже­дневно делово изда­ние, сед­мич­ник за семейно четене, три вест­ника за отделни окръзи на Москва и в. „Москва вечер­няя” — съвме­стен про­ект с Мос­ков­ското метро, който вечер се раз­дава безплатно в мет­рото. Редакци­ята редовно участва в Акци­ята „Ден без тур­ни­кети”, която се про­вежда почти всеки месец в Москва. Огром­ното помеще­ние на редакци­он­ните отдели събира сто­тици майстори на сло­вото и печата, които не се при­тес­ня­ват от при­състви­ето на „тури­сти” в редакци­ята, наби­райки и отра­зя­вайки нови­ните от мегапо­лиса, Русия и света. А мрежо­вата „Вечерка ТВ” работи по про­екти като „Мос­ков­ско каче­ство”, съби­ращ мне­ни­ето на граж­да­ните, „Наро­дите на Москва” (100 народ­но­сти, вклю­чи­телно българ­ската), в който участват и чуж­денци с пред­ста­ви­тели от посол­ствата. Опе­ра­тив­ните съби­тия могат да се сле­дят на пор­тала, поддър­жан от редакци­ята. Към нея рабо­тят клу­бове на мла­дите жур­на­ли­сти, учи­те­лите и поли­то­ло­зите. Слоганът за 2019 г. е „Пра­вим вест­ника заедно с чита­те­лите”. Сред тях са и българ­ските чита­тели, които могат да се срещ­нат в мет­рото с в. „Москва вечер­няя” в ръка.

3

Тази година излож­бата за постиже­ни­ята на народ­ното стопан­ство, по-​известна като ВДНХ, отбе­ляза сво­ята 80-​годишнина след мащабна рекон­струкция за връщане на исто­ри­че­ския си вид в компа­ни­ята на 50-​те най-​големи излож­бени цен­трове в света. Заедно с парк Остан­кино, ВДНХ е разпо­ложена на 325 хек­тара, на чията тери­то­рия са изгра­дени 49 обекта — архи­тек­турни шедьоври, при­знати за памет­ници на кул­тур­ното наслед­ство. Днес леген­дар­ните исто­ри­че­ски пави­ли­они на отдел­ните репуб­лики в състава на СССР са превър­нати в съвременни музейно-​изложбени про­екти, вклю­чи­телно Дво­рец на бра­ко­съче­та­ни­ята. В Парка на зана­я­тите рабо­тят 13 тема­тични рабо­тил­ници и про­из­вод­ствени цехове. Няколко пави­ли­она „Экспо” дома­кин­стват на глав­ните изложби и круп­ните форуми, концерти и срещи. Някол­кото парка: Остан­кино, Ланд­шаф­тен, на зна­ни­ята и на тема­ти­че­с­ките атракци­они пред­лагат еже­дневно занима­ния за хора от всички възрасти.

И тук изне­на­д­ващо беше открита българ­ска следа. Оказа се, че в исто­ри­ята на комплекса има българ­ско при­съствие. Изгот­ви­лите „Лен­тата на времето” в Музея на ВДНХ са избрали за пери­ода 19641967 г. снимка на първите държавни и пар­тийни ръко­во­ди­тели на Бълга­рия и СССР. Тук исто­ри­ята се уважава и съхра­нява, за да служи като отправна точка за ино­ва­тивни проекти.

4

Бълга­рия на длан — макети на открито” е обра­зо­ва­те­лен културно-​исторически про­ект, който чрез спе­ци­ално изра­бо­тени ума­лени копия — макети на зна­кови обекти, пред­ставя Бълга­рия като част от европе­йското и све­тов­ното наслед­ство на ЮНЕ­СКО, събрано на едно място. Про­ектът набира попу­ляр­ност от 2005 г. с макети на закрито, но само на известни архи­тек­турни обекти от цялата страна. А как изглежда това като карта на града?

Пави­ли­онът „Макет на Москва” е открит на 29.09.2017 г. на Люля­ко­вата алея на ВДНХ, а този месец излезе от рекон­струкция заради разши­ря­ва­нето на тери­то­ри­ята — 368 кв. м, на която се пред­ста­вени 20 хил. сгради в мащаб 1:400. На кар­тата могат да се наме­рят обекти, свър­зани с Бълга­рия: Памет­ни­кът на Кирил и Мето­дий в Москва, Памет­ни­кът парак­лис на рус­ките гре­на­дири, пад­нали в боя край Пле­вен по време на Руско-​турската война 18771878 г., Българ­ският кул­ту­рен инсти­тут (струк­тура на Мини­стер­ство на кул­ту­рата), българ­ският ресто­рант „Баба Марта”. При про­ек­ти­ра­ното след­ващо разши­ре­ние на кар­тата, в нея ще влезе и посол­ството на Репуб­лика Бълга­рия в Москва.

Пави­ли­онът е излож­бен център за гра­до­устройстве­ното раз­ви­тие на Москва „Мосгра­декспо” на депар­тамента за гра­до­стро­и­телна поли­тика, който пуб­ли­кува пери­о­дично печатни изда­ния на отделни теми: „Сред­но­ве­ковно стро­и­тел­ство” (църкви, сте­ните и кулите на Кремъл), „Желе­зо­път­ните гари на Москва” ( те са 9 за раз­лич­ните направ­ле­ния). Системата за управ­ле­ние на макета поз­во­лява да се фик­си­рат отделни обекти (Кремъл; уни­кални съоръже­ния; театри и кино­концертни зали; музеи и излож­бени зали; буле­варди, улици и мостове; хотели; храмове и мана­стири; рено­вация) или целият макет да се осве­тява в четири режима: ден, нощ, облаци и дъга. На всеки кръгъл час в работни дни и на всеки поло­вин в праз­нични дни на голям екран се пред­ста­вят 5 све­то­тех­ни­че­ски шоу­програми от 3 минути по темите: „Исто­рия на Москва”, „Архи­тек­тур­ните сти­лове на Москва”, „Време­ната на годи­ната”, „Мегапо­ли­сът Москва”, „Най-​добрият град на земята” по песен със същото име от 1964 г. в изпъл­не­ние на Муслим Магомаев.

5

Бившият пави­лион „Земе­де­лие” на ВДНХ днес е превър­нат в Център „Слово” — ново излож­бено и обра­зо­ва­телно про­стран­ство, което раз­казва за исто­ри­ята, насто­ящето и бъдещето на кирил­ската пис­ме­ност. За раз­лика от откри­тия през 2015 г. „Двор на кири­лицата” в комплекс „Стара Плиска” в Бълга­рия, отли­ча­ващ се със сво­ята физи­ческа мащаб­ност и осно­вен акцент върху кири­лицата, новият център пред­лага поглед върху сло­вес­но­стта от древ­но­стта до наши дни. Върху 12 платна са изве­дени основ­ните исто­ри­че­ски акценти, свър­зани с кири­лицата от IX до XX в., съпо­ста­вени с глав­ните съби­тия на кул­тур­ния, духов­ния и поли­ти­че­ския живот в Русия и света. Съв­сем есте­ствено е при­състви­ето на Бълга­рия не само в исто­ри­че­ски, но и в съвреме­нен план със сним­ката на Наци­о­нал­ната биб­лио­тека и памет­ника на Кирил и Мето­дий пред нея. Заслужава да се отбе­лежи „Дър­вото на азбу­ките на осно­вата на кири­лицата”, в което съще­ствен клон се пада на българ­ската азбука. Еспо­зици­ята разпо­лага с 18 тема­тични къта за интер­ак­тивно обра­зо­ва­ние по пътя на информал­ното учене като неин­сти­туци­о­на­ли­зи­рано, неорга­ни­зи­рано и неси­стема­ти­зи­рано натруп­ване на компе­тент­но­сти в живота на човека.

При­състви­ето на Бълга­рия в рус­ката сто­лица не свършва дотук. Трябва да при­ба­вим Центъра на промиш­ле­но­стта на Репуб­лика Бълга­рия (ЦПРБ) — струк­тура на Мини­стер­ство на ико­номи­ката, църк­вата „Успе­ние на пр. Бого­ро­дица” в Гон­ча­рах — памет­ник на кул­ту­рата от 1654 г. и Пред­ста­ви­тел­ство на Българ­ската пра­во­славна църква, памет­ника на Георги Димит­ров. Българи при­стигат на екс­кур­зия в Москва спе­ци­ално около 9 май, за да участват в шестви­ето на „Без­смърт­ния полк”. Не трябва да про­пус­каме посто­ян­ните госту­ва­ния на българ­ски поли­тици и биз­не­смени, на писа­тели, поети и худож­ници, на филмови и теат­рални дейци, на певци и музи­канти в най-​елитните зали с жад­ната за кул­тура и изку­ство мос­ков­ска публика.