Печат

Българска следа в москва

Автор Таня Желязкова-Тея Институт за информални иновации. Публикувана в Столични истории

Изумителното е, че българската следа в Москва може да бъде открита за няколко дни и безплатно при добро стечение на обстоятелствата, например по време на акциите „Ден без турникети” и „Нощ на изкуствата”, съчетани с откривателски нюх. Предложените примери са само част от българското присъствие в огромния и постоянно разрастващ се мегаполис.

1

Предоставянето на медицински услуги е поле за развитие на медицината. Затова връзката с медицинските университети е пряка. А тяхната история се превръща в история на медицината, която е достоен обект за създаване на музеи. През 1985 г. във Варна е открита „Музейна сбирка по история на медицината”, която днес е част от структурата на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванчов Стоянов” — Варна.

Паметен медал на този университет, заедно с Паметен медал в чест на 100 г. на Медицинския университет в София (2017 г.), днес красят колекцията от подаръци в Музея по история на медицината, открит през 1990 г. към 260 годишния (2018 г.) Първи Московски държавен медицински университет „И.М. Сеченов”, наричан още Сеченовски университет. Университетът е център за академично, научно и ресурсно превъзходство в системата на здравеопазването на Русия. Музеят към университета притежава Портретна галерия, нумизматични колекции и знакови отличия (ордени и медали), медицински инструменти и прибори, лични вещи на медици, книжни паметници и нагледни пособия. В подаръчната сбирка може да се види и иконата на Св. Йоан Рилски Чудотворец, небесен закрилник и покровител на българския народ.

Връзката с България е пряка. В колекцията на музея се намират два портрета — на младия и на възрастния Николай Иванович Пирогов, който оперира и лекува в българските земи по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. не само руски войници, но и много българи. Паметникът му е пред Сеченовския университет в Москва, а в София неговото име носи УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД — водещо в областта на спешната и бедствената медицина болнично заведение, по-известно като „Пирогов”.

2

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма „Вечерни новини”, е вече легенда. Но „вечорката” на Москва живее от 95 г. и е най-старият вестник на града, който не е прекъсвал да излиза нито един ден, включително по време на войната. Днес в редакцията на „Вечерняя Москва” излизат 6 издания: ежедневно делово издание, седмичник за семейно четене, три вестника за отделни окръзи на Москва и в. „Москва вечерняя” — съвместен проект с Московското метро, който вечер се раздава безплатно в метрото. Редакцията редовно участва в Акцията „Ден без турникети”, която се провежда почти всеки месец в Москва. Огромното помещение на редакционните отдели събира стотици майстори на словото и печата, които не се притесняват от присъствието на „туристи” в редакцията, набирайки и отразявайки новините от мегаполиса, Русия и света. А мрежовата „Вечерка ТВ” работи по проекти като „Московско качество”, събиращ мнението на гражданите, „Народите на Москва” (100 народности, включително българската), в който участват и чужденци с представители от посолствата. Оперативните събития могат да се следят на портала, поддържан от редакцията. Към нея работят клубове на младите журналисти, учителите и политолозите. Слоганът за 2019 г. е „Правим вестника заедно с читателите”. Сред тях са и българските читатели, които могат да се срещнат в метрото с в. „Москва вечерняя” в ръка.

3

Тази година изложбата за постиженията на народното стопанство, по-известна като ВДНХ, отбеляза своята 80-​годишнина след мащабна реконструкция за връщане на историческия си вид в компанията на 50-​те най-големи изложбени центрове в света. Заедно с парк Останкино, ВДНХ е разположена на 325 хектара, на чията територия са изградени 49 обекта — архитектурни шедьоври, признати за паметници на културното наследство. Днес легендарните исторически павилиони на отделните републики в състава на СССР са превърнати в съвременни музейно-изложбени проекти, включително Дворец на бракосъчетанията. В Парка на занаятите работят 13 тематични работилници и производствени цехове. Няколко павилиона „Экспо” домакинстват на главните изложби и крупните форуми, концерти и срещи. Няколкото парка: Останкино, Ландшафтен, на знанията и на тематическите атракциони предлагат ежедневно занимания за хора от всички възрасти. 

И тук изненадващо беше открита българска следа. Оказа се, че в историята на комплекса има българско присъствие. Изготвилите „Лентата на времето” в Музея на ВДНХ са избрали за периода 1964 – 1967 г. снимка на първите държавни и партийни ръководители на България и СССР. Тук историята се уважава и съхранява, за да служи като отправна точка за иновативни проекти.

4

България на длан — макети на открито” е образователен културно-исторически проект, който чрез специално изработени умалени копия — макети на знакови обекти, представя България като част от европейското и световното наследство на ЮНЕСКО, събрано на едно място. Проектът набира популярност от 2005 г. с макети на закрито, но само на известни архитектурни обекти от цялата страна. А как изглежда това като карта на града?

Павилионът „Макет на Москва” е открит на 29.09.2017 г. на Люляковата алея на ВДНХ, а този месец излезе от реконструкция заради разширяването на територията — 368 кв. м, на която се представени 20 хил. сгради в мащаб 1:400. На картата могат да се намерят обекти, свързани с България: Паметникът на Кирил и Методий в Москва, Паметникът параклис на руските гренадири, паднали в боя край Плевен по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г., Българският културен институт (структура на Министерство на културата), българският ресторант „Баба Марта”. При проектираното следващо разширение на картата, в нея ще влезе и посолството на Република България в Москва.

Павилионът е изложбен център за градоустройственото развитие на Москва „Мосградекспо” на департамента за градостроителна политика, който публикува периодично печатни издания на отделни теми: „Средновековно строителство” (църкви, стените и кулите на Кремъл), „Железопътните гари на Москва” ( те са 9 за различните направления). Системата за управление на макета позволява да се фиксират отделни обекти (Кремъл; уникални съоръжения; театри и киноконцертни зали; музеи и изложбени зали; булеварди, улици и мостове; хотели; храмове и манастири; реновация) или целият макет да се осветява в четири режима: ден, нощ, облаци и дъга. На всеки кръгъл час в работни дни и на всеки половин в празнични дни на голям екран се представят 5 светотехнически шоупрограми от 3 минути по темите: „История на Москва”, „Архитектурните стилове на Москва”, „Времената на годината”, „Мегаполисът Москва”, „Най-добрият град на земята” по песен със същото име от 1964 г. в изпълнение на Муслим Магомаев. 

5

Бившият павилион „Земеделие” на ВДНХ днес е превърнат в Център „Слово” — ново изложбено и образователно пространство, което разказва за историята, настоящето и бъдещето на кирилската писменост. За разлика от открития през 2015 г. „Двор на кирилицата” в комплекс „Стара Плиска” в България, отличаващ се със своята физическа мащабност и основен акцент върху кирилицата, новият център предлага поглед върху словесността от древността до наши дни. Върху 12 платна са изведени основните исторически акценти, свързани с кирилицата от IX до XX в., съпоставени с главните събития на културния, духовния и политическия живот в Русия и света. Съвсем естествено е присъствието на България не само в исторически, но и в съвременен план със снимката на Националната библиотека и паметника на Кирил и Методий пред нея. Заслужава да се отбележи „Дървото на азбуките на основата на кирилицата”, в което съществен клон се пада на българската азбука. Еспозицията разполага с 18 тематични къта за интерактивно образование по пътя на информалното учене като неинституционализирано, неорганизирано и несистематизирано натрупване на компетентности в живота на човека.

Присъствието на България в руската столица не свършва дотук. Трябва да прибавим Центъра на промишлеността на Република България (ЦПРБ) — структура на Министерство на икономиката, църквата „Успение на пр. Богородица” в Гончарах — паметник на културата от 1654 г. и Представителство на Българската православна църква, паметника на Георги Димитров. Българи пристигат на екскурзия в Москва специално около 9 май, за да участват в шествието на „Безсмъртния полк”. Не трябва да пропускаме постоянните гостувания на български политици и бизнесмени, на писатели, поети и художници, на филмови и театрални дейци, на певци и музиканти в най-елитните зали с жадната за култура и изкуство московска публика.