Крадецът вика "Дръжте крадеца!"

Лидерът на ГЕРБ Бойко Бори­сов, при­дружен от шайка политщурмо­ваци, се опита да съз­даде нова „Костин­брод­ска афера”, с която да внуши, че пред­сто­ящите избори ще бъдат манипу­ли­рани с 228 машини за гла­су­ване. Десе­то­кратно повтори за няка­кви митични 228 хиляди гласа, а после, когато темата се изясни и балонът на „избор­ната афера” се спука — започна да кака­ниже нови „подо­зре­ния” за това кой държи кодо­вете на маши­ните и как ще се „пипа” соф­ту­ерът!? Като оста­вим настрана, че в пси­хо­логи­ята това пове­де­ние се нарича „про­екция”, когато обви­ня­ваш другия в соб­стве­ните си помисли и действия, при­чи­ните за медий­ната хипе­р­ак­тив­ност на Бори­сов са оче­видни — опит да дис­кре­ди­тира избо­рите, да оспори резул­та­тите, да хвърли държа­вата в хаос, да деста­би­ли­зира институциите.

Много са Бой­ко­вите стра­хове! Страхът от победа на първи тур на пре­зи­дента Румен Радев — държав­ният глава, който върна достойн­ството в пре­зи­дент­ската инсти­туция и работи за въз­ста­но­вя­ва­нето на държав­но­стта. И който стана сим­вол на бит­ката срещу мафиотско-​мутренския модел на ГЕРБ, е големият ужас на Бори­сов и обкръже­ни­ето му. Втори ман­дат на Румен Радев е гаранция, че промя­ната в Бълга­рия ще бъде необ­ра­тима, че моделът „ГЕРБ” отива в миналото.

Страхът от зало­ве­ните от МВР мащабни схеми за купу­ване на гла­сове в полза на ГЕРБ с уча­сти­ето на арми­ята от чинов­ници, назна­чени от бившата власт, подпомогнати от кме­тове и биз­нес кръгове.

Страхът от раз­кри­ти­ята за мили­ар­дите левове аван­сово, запла­тени уж за бъдещи маги­страли, а всъщ­ност потекли обратно в пар­тий­ните каси на ГЕРБ или в чували и сакове изне­сени в чужбина.

И раз­бира се, страхът от машин­ното гла­су­ване, което затруд­нява повто­ре­ни­ето на добре позна­тите прак­тики на фалшифици­ра­ния вот в полза на ГЕРБ от време­ната на допо­топ­ното гла­су­ване с хар­ти­ени бюлетини.

Явно е, че Бори­сов няма да се спре пред нищо в след­ващите дни, за да дис­кре­ди­тира поли­ти­че­с­ките си опо­ненти, ще прави всичко възможно да бъде център на медий­ното внима­ние, за да се забра­вят без­об­ра­зи­ята на него­вото управ­ле­ние — корупци­ята, пога­зва­нето на закона, пър­вото място по бед­ност в ЕС, демограф­с­ката, здрав­ната и еко­логич­ната ката­строфа, сру­тището и „ремон­тите на ремонта” за мили­арди, опро­ста­ч­ва­нето в поли­ти­ката и налага­нето на омра­зата и наг­ло­стта като стил на управ­ле­ние. Так­ти­ката на Бори­сов е ясна, но неуспешна, показ­ват го изнер­ве­но­стта, страхът и исте­ри­ята, с която налага посла­ни­ята си…

Или по-​простичко казано: Шай­ката се уплаши! Кра­децът вика: „Дръжте кра­деца!”, но този път номерът не бива и няма да мине! А това ще стане, когато всички българ­ски граж­дани изля­зат да гла­су­ват на 14 ноем­ври с разум и воля за промяна и по-​добро бъдеще на България.