Печат

Санкциите са нонсенс и демоде, а добрите ни отношения с Русия нямат алтернатива

Автор Проф. Свет­лана Шарен­кова. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Много кризи се сто­ва­риха върху гло­бал­ния свят и върху Европа. А върху Бълга­рия тези кризи бяха под­си­лени от три­крат­ните пар­ламен­тарни избори само за година и наслед­ството от корупция, хаос и некомпе­тентни управ­лен­ски реше­ния на трите ман­дата на ГЕРБ. За радост, от сре­дата на годи­ната Бълга­рия се управ­лява от служеб­ния каби­нет, назна­чен от пре­зи­дента Румен Радев. Този каби­нет направи клю­чови стъпки към про­зрачно управ­ле­ние, борба с корупци­ята и раз­кри­ване на фрапи­ращите корупци­онни афери на пре­диш­ната власт, ста­бил­ност и функци­о­ни­ране на държав­но­стта и инсти­туци­ите, про­веж­дане на честни избори, балан­си­рана външна поли­тика, гаран­ти­ране на соци­ал­ните поли­тики и защи­тата на граж­да­ните. И все пак, на държа­вата й тряб­ват пар­ламент и редо­вен каби­нет, за да може започ­на­лите промени да бъдат гаран­ти­рани зако­но­да­телно и да ста­нат необратими.

Опти­мизъм съз­дава нач­инът, по който поли­ти­че­с­ките сили под­хо­диха към съста­вя­нето на пра­ви­тел­ство — пуб­лични прего­вори по сек­тори, в които всяка пар­тия изра­зява сво­ята визия за бъдещето и се сти­ко­ват програм­ните наме­ре­ния на отдел­ните пар­тии. Така се прави в Европа — при­мер Герма­ния, където вече над два месеца се готви детайлно коа­лици­онно спо­ра­зуме­ние. С нем­ска пунк­ту­ал­ност в сто­тици стра­ници ще бъдат уточ­нени и най-​малките детайли от програмата на бъдещото управление.

Отново опти­мизъм вдъ­хва програмата на БСП, с която левицата заяви сво­ите „чер­вени линии” в сфе­рата на външ­ната поли­тика. В тях, наред с ангажимента да сме лоя­лен член на ЕС и НАТО и да раз­ви­ваме стра­теги­че­с­ките си отноше­ния с Китай, е заявено катего­рично — ангажимент за норма­ли­за­ция и раз­ви­тие на отноше­ни­ята с Русия, за нама­ля­ване на напреже­ни­ето в реги­она на Черно море и най-​важното — да се работи за пое­тапна отмяна на анти­рус­ките санкции.

Ангажиментът по отноше­ние на санкци­ите е в изпъл­не­ние на еди­но­душ­ното конгресно реше­ние на БСП от 2014 г. срещу анти­рус­ките санкции, което е и волята на соци­а­ли­стите и симпа­ти­зан­тите на БСП, но и на 80% от обще­ството ни.

Но то е и израз и на модер­но­стта и адек­ват­но­стта на визи­ята за външна поли­тика. От десе­ти­ле­тия е видно, че режимът на санкции (неза­ви­симо дали става дума за Куба, Иран, Ирак, Сирия, Русия, или която и да е друга държава) е нера­бо­тещ и неспра­вед­лив. Нера­бо­тещ е, защото санкци­ите, наме­сата във вътреш­ните работи, натис­кът една неза­ви­сима държава да при­еме силово и под­чи­нено чужди реше­ния и модели на раз­ви­тие задължи­телно мини­рат диа­лога и уси­л­ват про­ти­вопо­ста­вя­нето, не реша­ват про­блема, заради който са наложени. Съз­дава усло­ви­ята за хеге­мо­низъм (а днес е пре­делно ясно — едно­по­люс­ният свят без­славно при­ключи и в сила е новият многопо­лю­сен све­то­вен ред!), гене­рира и раз­де­ли­телни линии в меж­ду­на­род­ните отноше­ния. А сега не е време за раз­де­ле­ние, а за диа­лог между държа­вите, про­веж­дан с уваже­ние към тех­ния суве­ре­ни­тет и тра­диции. Защото кри­зите ни връх­ли­тат една след друга: пан­демия, терор, миграция, енергийна, клима­тични промени и при­родни бед­ствия. Тези про­блеми се реша­ват съвместно и с раз­би­ра­тел­ство, а се изо­ст­рят, ако някой от гло­бал­ните играчи от инат или злоба бло­кира диа­лога! Затова и играта на санкции, и дрън­ка­нето на оръжие в бли­зост до гра­ниците на велика Русия е неефек­тивно, демо­ди­рано и вредно!

Именно днес на Бълга­рия най-​много при­ляга да е мостът между Европа и Русия, както визи­о­нер­ски го пред­лага БСП. Исто­ри­ята ни го обу­славя — свър­зват ни славяно-​православният циви­ли­за­ци­о­нен модел, кири­лицата, Осво­бож­де­ни­ето, вза­им­но­изгод­ното парт­ньор­ство през ХХ век, много­брой­ните човешки и духовни кон­такти. Шансът на Бълга­рия е да бъде глас на разума и диа­лога в отноше­ни­ята с Русия. Вредно е ели­тите ни да при­гла­сят на морално бан­кру­ти­ра­лите яст­реби. Ето защо т. нар. руска тема е исто­ри­че­ски шанс за Бълга­рия да играе реална и полезна роля в Европе­йския съюз!

С Русия ни свър­зват исто­рия, кул­тура, вяра, тра­диции. Но огромен е потенци­алът и на праг­ма­тич­ните, на ико­номи­че­ски връзки — кри­зата показа и на Европа, и на Бълга­рия, че без енергийно парт­ньор­ство и дълго­срочни дого­вори за руски газ, нефт и ядрено гориво ни чакат огромни ико­номи­че­ски и соци­ални про­блеми. Че без АЕЦ „Белене” или нова ядрена мощ­ност затъ­ваме в енергийно бед­ствие. И че Русия е надежд­ният енергиен парт­ньор, докато САЩ изо­ста­виха съюз­ниците си от ЕС и про­да­ваха своя втеч­нен газ на мак­симални пазарни цени в други части на света. Повече от ясно е — про­валът под външен натиск на „Южен поток” бе изгу­бен исто­ри­че­ски шанс за Бълга­рия. В при­ро­дата, геопо­ли­ти­ката, в енерге­ти­ката няма празно про­стран­ство — друг ще се възползва. Алтер­на­ти­вата е — зима на сту­дено, соци­ални бун­тове, връщане на каче­ството на живота ни десе­ти­ле­тия назад… Дано това е урок за всички бъдещи управ­ля­ващи! И дано един ден се появи ниша за нов стра­теги­че­ски енергиен про­ект между Бълга­рия и Русия, който ще отсто­яваме и реа­ли­зи­раме докрай.

Вяр­ваме, че новото пра­ви­тел­ство, огла­вя­вано от една цен­тристка сила — „Продължа­ваме промя­ната”, която не е зара­зена с анти­кому­низъм и русофо­бия, и с при­състви­ето на левицата, ще гаран­тира норма­ли­за­ция и гра­дивно раз­ви­тие на връз­ките с Русия. Знак за това бе и доб­роже­ла­тел­ният тон на при­вет­стви­ята, отпра­вени от рус­кия пре­зи­дент Вла­ди­мир Путин и от Пат­ри­арха на Москва и цяла Русия Кирил към пре­зи­дента Румен Радев след три­умфал­ната му победа за втори ман­дат. Неслу­чайно пре­зи­дентът Радев не само въз­ста­нови преди 3 години диа­лога с Москва на най-​високо ниво, прекъс­нат от близо десе­ти­ле­тие при управ­ле­ни­ето на ГЕРБ, но и се про­яви като лидер, използ­ващ инструмен­та­ри­ума на поли­ти­ката на реал­но­стите — Крим днес е руски, защото над него се вее рус­кото знаме (по волята на 97% от граж­да­ните, изра­зена на рефе­рен­дум), с Москва е нужен диа­лог, а не безпо­ле­зен натиск и санкции.

Всичко — исто­ри­ята, държав­ните дела, ико­номи­ката, духов­но­стта - ни показва, че добрите отноше­ния с Русия са клю­чова част от нашия наци­о­на­лен инте­рес и тях­ното гра­дивно, интен­зивно и праг­ма­тично раз­ви­тие няма алтер­на­тива! Дано днеш­ните поли­тици най-​сетне ста­нат държав­ници и зара­бо­тят за България!