Санкциите са нонсенс и демоде, а добрите ни отношения с Русия нямат алтернатива
Много кризи се стовариха върху глобалния свят и върху Европа. А върху България тези кризи бяха подсилени от трикратните парламентарни избори само за година и наследството от корупция, хаос и некомпетентни управленски решения на трите мандата на ГЕРБ. За радост, от средата на годината България се управлява от служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев. Този кабинет направи ключови стъпки към прозрачно управление, борба с корупцията и разкриване на фрапиращите корупционни афери на предишната власт, стабилност и функциониране на държавността и институциите, провеждане на честни избори, балансирана външна политика, гарантиране на социалните политики и защитата на гражданите. И все пак, на държавата й трябват парламент и редовен кабинет, за да може започналите промени да бъдат гарантирани законодателно и да станат необратими.
Оптимизъм създава начинът, по който политическите сили подходиха към съставянето на правителство — публични преговори по сектори, в които всяка партия изразява своята визия за бъдещето и се стиковат програмните намерения на отделните партии. Така се прави в Европа — пример Германия, където вече над два месеца се готви детайлно коалиционно споразумение. С немска пунктуалност в стотици страници ще бъдат уточнени и най-малките детайли от програмата на бъдещото управление.
Отново оптимизъм вдъхва програмата на БСП, с която левицата заяви своите „червени линии” в сферата на външната политика. В тях, наред с ангажимента да сме лоялен член на ЕС и НАТО и да развиваме стратегическите си отношения с Китай, е заявено категорично — ангажимент за нормализация и развитие на отношенията с Русия, за намаляване на напрежението в региона на Черно море и най-важното — да се работи за поетапна отмяна на антируските санкции.
Ангажиментът по отношение на санкциите е в изпълнение на единодушното конгресно решение на БСП от 2014 г. срещу антируските санкции, което е и волята на социалистите и симпатизантите на БСП, но и на 80% от обществото ни.
Но то е и израз и на модерността и адекватността на визията за външна политика. От десетилетия е видно, че режимът на санкции (независимо дали става дума за Куба, Иран, Ирак, Сирия, Русия, или която и да е друга държава) е неработещ и несправедлив. Неработещ е, защото санкциите, намесата във вътрешните работи, натискът една независима държава да приеме силово и подчинено чужди решения и модели на развитие задължително минират диалога и усилват противопоставянето, не решават проблема, заради който са наложени. Създава условията за хегемонизъм (а днес е пределно ясно — еднополюсният свят безславно приключи и в сила е новият многополюсен световен ред!), генерира и разделителни линии в международните отношения. А сега не е време за разделение, а за диалог между държавите, провеждан с уважение към техния суверенитет и традиции. Защото кризите ни връхлитат една след друга: пандемия, терор, миграция, енергийна, климатични промени и природни бедствия. Тези проблеми се решават съвместно и с разбирателство, а се изострят, ако някой от глобалните играчи от инат или злоба блокира диалога! Затова и играта на санкции, и дрънкането на оръжие в близост до границите на велика Русия е неефективно, демодирано и вредно!
Именно днес на България най-много приляга да е мостът между Европа и Русия, както визионерски го предлага БСП. Историята ни го обуславя — свързват ни славяно-православният цивилизационен модел, кирилицата, Освобождението, взаимноизгодното партньорство през ХХ век, многобройните човешки и духовни контакти. Шансът на България е да бъде глас на разума и диалога в отношенията с Русия. Вредно е елитите ни да пригласят на морално банкрутиралите ястреби. Ето защо т. нар. руска тема е исторически шанс за България да играе реална и полезна роля в Европейския съюз!
С Русия ни свързват история, култура, вяра, традиции. Но огромен е потенциалът и на прагматичните, на икономически връзки — кризата показа и на Европа, и на България, че без енергийно партньорство и дългосрочни договори за руски газ, нефт и ядрено гориво ни чакат огромни икономически и социални проблеми. Че без АЕЦ „Белене” или нова ядрена мощност затъваме в енергийно бедствие. И че Русия е надеждният енергиен партньор, докато САЩ изоставиха съюзниците си от ЕС и продаваха своя втечнен газ на максимални пазарни цени в други части на света. Повече от ясно е — провалът под външен натиск на „Южен поток” бе изгубен исторически шанс за България. В природата, геополитиката, в енергетиката няма празно пространство — друг ще се възползва. Алтернативата е — зима на студено, социални бунтове, връщане на качеството на живота ни десетилетия назад… Дано това е урок за всички бъдещи управляващи! И дано един ден се появи ниша за нов стратегически енергиен проект между България и Русия, който ще отстояваме и реализираме докрай.
Вярваме, че новото правителство, оглавявано от една центристка сила — „Продължаваме промяната”, която не е заразена с антикомунизъм и русофобия, и с присъствието на левицата, ще гарантира нормализация и градивно развитие на връзките с Русия. Знак за това бе и доброжелателният тон на приветствията, отправени от руския президент Владимир Путин и от Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил към президента Румен Радев след триумфалната му победа за втори мандат. Неслучайно президентът Радев не само възстанови преди 3 години диалога с Москва на най-високо ниво, прекъснат от близо десетилетие при управлението на ГЕРБ, но и се прояви като лидер, използващ инструментариума на политиката на реалностите — Крим днес е руски, защото над него се вее руското знаме (по волята на 97% от гражданите, изразена на референдум), с Москва е нужен диалог, а не безполезен натиск и санкции.
Всичко — историята, държавните дела, икономиката, духовността - ни показва, че добрите отношения с Русия са ключова част от нашия национален интерес и тяхното градивно, интензивно и прагматично развитие няма алтернатива! Дано днешните политици най-сетне станат държавници и заработят за България!