Печат

3 март! Българското начало и българският връх

Автор Проф. Свет­лана Шарен­кова. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Трети март е наци­о­на­лен праз­ник — денят на осъще­стве­ния наци­о­на­лен идеал за българ­ска държава след 500 години чуждо роб­ство, за да продължим по своя три­на­де­сет­ве­ко­вен път!

Днеш­ният Трети март е велик ден за Бълга­рия — 145 години от Осво­бож­де­ни­ето ни! Близо век и поло­вина имаме сво­бода и държав­ност, за които поко­ле­ния българи са меч­тали. Българ­ският народ цени и помни кой ни дари сво­бо­дата, а днеш­ните съвремен­ници трябва всеки ден да се учим да я пазим, защи­таваме и надграждаме!

Трети март би бил невъзможен без брат­ската помощ на сла­вян­ска и пра­во­славна Русия, в най-​благородната война от исто­ри­ята на чове­че­ството, война, обявена не за пре­вземане на тери­то­рии, а в помощ на един брат­ски народ. Нищо не може да изтрие и ома­ло­важи този подвиг и тази помощ — както векове наред роб­ството не е изт­рило надеж­дата, че „Дядо Иван” ще помогне на Бълга­рия, с която го свър­зват кири­лицата, пра­во­сла­ви­ето, славянството.

Трети март е нашият наци­о­на­лен праз­ник — защото той е Върхът на българ­ската борба за сво­бода и въз­ход, побед­ният край на Руско-​турската осво­бо­ди­телна война.

Трети март е и Нача­лото, и гра­дежът на българ­ската наци­о­нална държав­ност, на връща­нето на Оте­че­ството на кар­тата на Европа и света. Въз­ста­но­вена е държаво­твор­че­с­ката тра­диция, уста­но­вен е пар­ламен­та­ризмът, започва ико­номи­че­ското съзи­да­ние, тър­се­нето на достойно място сред другите народи и въз­раж­да­нето на българ­ската кул­тура, про­света, тра­диции и соци­ална грижа.

През тези 145 години Бълга­рия премина през много труд­но­сти, защото ели­тите пери­о­дично пра­веха грешки, забра­вяйки и неглижи­райки поуките и уроците на трудно постиг­на­тата българ­ска сво­бода и българ­ско начало - 3 март!

Трети март е нашият наци­о­на­лен праз­ник, защото без него, без Осво­бож­де­ни­ето, без геро­изма на рус­ките воини и българ­ските опъл­ченци, нямаше да ги има нито Съе­ди­не­ни­ето, нито Неза­ви­симо­стта. Щяха да бъдат пре­топени и българ­ската пис­ме­ност и кул­тура, и наци­о­нал­ното ни само­съзна­ние и православието…

Трети март е българ­ският връх не защото в исто­ри­ята ни всичко е иде­ално или защото наци­о­нал­ните ни цели са изпъл­нени, а защото без него нищо нямаше да се постигне!

Трети март безми­лостно ни напомня кои са нашите при­я­тели през веко­вете и кои лицемерно се „грижат” за българ­ския инте­рес. Напомня ни, че брат­ска сла­вян­ска и пра­во­славна Русия жертва десетки хиляди свидни чеда за българ­ската сво­бода, а тога­ваш­ният „колек­ти­вен Запад”, име­ну­ван „Велики сили”, не жела­еше силна сла­вян­ска и пра­во­славна държава на Бал­ка­ните и ни пред­опре­дели наци­о­нални ката­строфи и рани, които болят и днес — обез­бълга­ря­ване на цели исто­ри­че­ски обла­сти, раз­де­ле­ние, арогантна и уни­зи­телна про­паганда на тема „тъм­ните бал­кан­ски субекти”…

Трети март е и ден на исто­ри­ческа истина, поука и равносметка.

Това е най-​българският ден, но не като лозунг, а като реал­ност! Защото всяка година на връх Шипка на този ден се кач­ват сто­тици хиляди българи от всички кът­чета на любимото ни Оте­че­ство, българи — раз­лични по про­фе­сии, поко­ле­ния, етноси и изпо­ве­да­ния. Те носят българ­ски и руски знамена — защото са пат­ри­оти и тачат исто­ри­че­с­ката истина, пом­нят кой ни е осво­бо­дил. Хиляд­ното множе­ство под слав­ния връх не може да бъде излъгано и заблу­дено, то ясно разпо­знава поли­ти­че­ското лицеме­рие, открива сво­ите лидери и отхвърля поли­ти­че­с­ките шарлатани.

Трети март е Народ­ният праз­ник — спон­та­нен, истин­ски, емоци­о­на­лен, родо­лю­бив, хри­сти­ян­ски, човешки.

Трети март не може да ни бъде отнет като наци­о­на­лен празник!

Никой не може да зачеркне вели­чи­ето, сим­вола и силата на този ден — нито пещер­ните русофоби, нито пла­те­ните от чужди посол­ства бълга­рофоби и безродници.

Трети март е наджи­вял и пре­да­тели, и нихи­ли­сти, наджи­вял е кри­во­раз­брани идео­логи­че­ски „моди” — ще наджи­вее и днеш­ните непо­нятни „евро-​атлантически” ценности!

Да пребъде Трети март — българ­ското начало и българ­ският връх!

Да живее сво­бод­ното ни Отечество!