Печат

Кавказкият баланс на Русия

Автор Сергей Мар­ке­до­нов*. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

Катастрофа заплашва Азербайджан и Армения без посредничеството на Москва

Русия и Турция играят доста раз­лични роли в ситу­аци­ята, съз­дала се този месец в резул­тат от въоръже­ните сблъ­съци между Арме­ния и Азер­байджан в гра­нич­ния Тавушки регион. Армен­ската обще­стве­ност възпри­ема нега­тивно факта, че Анкара открито под­крепя Азер­байджан, докато Москва заема неутрална позиция.

Наи­стина Русия от десе­ти­ле­тия играе ролята на посред­ник във въз­ни­кващите между двете репуб­лики конфликти. А посред­ни­кът не може да заема едно­значно позици­ята на която и да е от конфлик­ту­ващите страни. Ако той направи това, него­вата роля вед­нага ще се обез­смисли. Москва обаче няма наме­ре­ние да сменя ампло­ато си, което не озна­чава, че това въобще не може да се случи и че Русия никога няма да промени позици­ята си. Това се е случ­вало в сходни конфликтни ситу­ации — напри­мер по отноше­ние на Абха­зия и Южна Осе­тия. Това става само, когато съби­ти­ята при­до­бият драма­тично раз­ви­тие. Преди да настъпи подо­бен момент обаче, Русия държи на посред­ни­че­ството си.

Съще­временно Турция не пре­дви­жда за себе си такава роля. С Арме­ния тя няма дори дипло­ма­ти­че­ски отноше­ния. Кон­так­тите между двете страни са отро­вени от исто­ри­че­ски вражди, про­блеми, наци­о­нални травми и траге­дии. Затова е неко­ректно да се срав­ня­ват позици­ите на Русия и Турция по отноше­ние на конфликта между Ере­ван и Баку. Докато Азер­байджан за Русия е съсед и важен ико­номи­че­ски парт­ньор, то за Турция Арме­ния няма подобно зна­че­ние, нищо не я свързва с кав­каз­ката репуб­лика, освен минали сблъ­съци и днешни раз­ногла­сия, Анкара не вижда база за как­вито и да било прего­вори с Ере­ван. На това се дължи и раз­ли­ката в рито­ри­ката и реакци­ята на Москва и Анкара по отноше­ние на конфликта между Баку и Ереван.

Въпреки под­чер­тано неутрал­ната си позиция обаче Русия вече направи редица важни намеци, като пре­дупреди за вклю­ч­ване в реша­ва­нето на конфликта на Орга­ни­за­ци­ята по Дого­вора за колек­тивна сигур­ност (ОДКБ). Раз­бира се, те бяха форму­ли­рани изклю­чи­телно дели­катно и дипло­ма­тично, но сиг­нал бе изпра­тен. Затова не може да става и дума, че Москва е „пре­дала” Арме­ния. Ако хипо­те­тично предпо­ложим, че тя катего­рично заеме само ней­ната страна, тогава не оста­ват ника­кви меха­низми за сдър­жа­нето на Азер­байджан и пред него остава широко отво­рен пътят открито да формира турско-​азербайджански али­анс. За Арме­ния това би било сери­о­зна заплаха. Освен това Русия никак не би искала Азер­байджан да свие по пътя на Грузия.

В този сми­съл рус­кото балан­си­ране е в инте­рес както на Арме­ния, така и на Азер­байджан. Не може да има съм­не­ние, че еска­лаци­ята на ново­въз­ник­на­лия конфликт може да има ката­строфални после­дици и за двете кав­казки репуб­лики. Затова в слу­чая би тряб­вало да се гледа на рус­ката дипло­мация без емоции, а раци­о­нално и задъл­бо­чено. Тогава ще се види, че ней­ните мотиви имат сери­о­зни аргументи. Това не е лесно, защото и емоци­ите имат сво­ите исто­ри­че­ски осно­ва­ния. Освен това те са едни в Москва, други в Ере­ван и трети в самия Тавуш, където сега се разгоря конфликтът.

Инте­ресна е и позици­ята на Запада. Нито Съе­ди­не­ните щати, нито Евро­съюзът смя­тат да съгла­су­ват глед­ните си точки, да обви­нят само една от стра­ните. В САЩ напри­мер има доста силно армен­ско лоби, но като про­ти­во­вес действа друго — енергий­ното лоби, което има инте­рес от про­кар­ва­нето на газ от Азер­байджан по тръ­бата Баку-​Джейхан. Трябва да се има пред­вид, че за Арме­ния трудно ще се намери по-​добър съюз­ник от Русия. Да се вярва в про­тив­ното, би било най-​малкото наивно.

Не трябва да се забравя още, че в този дълго­го­дишен кав­казки възел Москва и Анкара имат раз­лични задачи. Оче­видно е, че целта на Москва е дее­ска­лация на конфликта и пъл­ноценно раз­ви­тие на отноше­ни­ята с двете страни. В слу­чай на задъл­бо­ча­ване на конфликта Русия има какво да губи. Това би поста­вило на сери­о­зно изпи­та­ние ОДКБ и Евразийския ико­номи­че­ски съюз, би под­тикнало Русия към по-​твърди стъпки, изпъл­нени с риск и непред­ска­зу­емост. Затова в Москва ще напра­вят всичко възможно да балан­си­рат до послед­ния момент.

Зада­чата на Турция е съв­сем раз­лична, доста по-​лесна и затова и дипло­маци­ята й е зна­чи­телно опро­стена. Анкара няма нужда да балан­сира, а открито поддържа Баку, когото смята за свой брат и стра­теги­че­ски съюз­ник. Все пак, тя няма ника­кво жела­ние да се наме­сва открито в конфликта. През 90-​те години, когато Русия беше слаба, Турция се огра­ничи със зат­ва­ря­нето на 300-​километровата сухопътна гра­ница с Арме­ния, но пряко не посмя да се намеси в конфликта в Нагорни Кара­бах. Самият факт, че Русия е съюз­ник на Арме­ния, има отрез­ня­ващ ефект върху вся­ка­къв род ястреби.

В позици­ята на ОДКБ в хода на разго­ре­лия се нов гра­ни­чен конфликт между Арме­ния и Азер­байджан трябва да си даваме сметка, че тя има три направ­ле­ния: цен­трал­но­ази­ат­ско, кав­казко и европе­йско. Докато Русия работи активно и по трите направ­ле­ния, оста­на­лите страни членки се фоку­си­рат само върху сво­ите реги­о­нални инте­реси. Таджи­ки­стан и Казах­стан напри­мер не се инте­ре­су­ват осо­бено от сегаш­ните съби­ти­ята — така, както и Арме­ния няма жела­ние да помогне с няка­ква мисия на таджикско-​афганистанската гра­ница. Това показва в каква посока трябва да бъдат предпри­ети стъпки към по-​тясно сътруд­ни­че­ство, към по-​добра коор­ди­нация и соли­дар­ност. ОДКБ днес е такава, как­вато е — с недо­статъците, несъвършен­ствата и неопре­де­ле­но­стта си. Въпреки това, тя има и сво­ите положи­телни страни и играе положи­телна роля в редица моменти на напреже­ние и изпи­та­ния, на как­вито сме сви­де­тели днес.