Кавказкият баланс на Русия
Катастрофа заплашва Азербайджан и Армения без посредничеството на Москва
Русия и Турция играят доста различни роли в ситуацията, създала се този месец в резултат от въоръжените сблъсъци между Армения и Азербайджан в граничния Тавушки регион. Арменската общественост възприема негативно факта, че Анкара открито подкрепя Азербайджан, докато Москва заема неутрална позиция.
Наистина Русия от десетилетия играе ролята на посредник във възникващите между двете републики конфликти. А посредникът не може да заема еднозначно позицията на която и да е от конфликтуващите страни. Ако той направи това, неговата роля веднага ще се обезсмисли. Москва обаче няма намерение да сменя амплоато си, което не означава, че това въобще не може да се случи и че Русия никога няма да промени позицията си. Това се е случвало в сходни конфликтни ситуации — например по отношение на Абхазия и Южна Осетия. Това става само, когато събитията придобият драматично развитие. Преди да настъпи подобен момент обаче, Русия държи на посредничеството си.
Същевременно Турция не предвижда за себе си такава роля. С Армения тя няма дори дипломатически отношения. Контактите между двете страни са отровени от исторически вражди, проблеми, национални травми и трагедии. Затова е некоректно да се сравняват позициите на Русия и Турция по отношение на конфликта между Ереван и Баку. Докато Азербайджан за Русия е съсед и важен икономически партньор, то за Турция Армения няма подобно значение, нищо не я свързва с кавказката република, освен минали сблъсъци и днешни разногласия, Анкара не вижда база за каквито и да било преговори с Ереван. На това се дължи и разликата в риториката и реакцията на Москва и Анкара по отношение на конфликта между Баку и Ереван.
Въпреки подчертано неутралната си позиция обаче Русия вече направи редица важни намеци, като предупреди за включване в решаването на конфликта на Организацията по Договора за колективна сигурност (ОДКБ). Разбира се, те бяха формулирани изключително деликатно и дипломатично, но сигнал бе изпратен. Затова не може да става и дума, че Москва е „предала” Армения. Ако хипотетично предположим, че тя категорично заеме само нейната страна, тогава не остават никакви механизми за сдържането на Азербайджан и пред него остава широко отворен пътят открито да формира турско-азербайджански алианс. За Армения това би било сериозна заплаха. Освен това Русия никак не би искала Азербайджан да свие по пътя на Грузия.
В този смисъл руското балансиране е в интерес както на Армения, така и на Азербайджан. Не може да има съмнение, че ескалацията на нововъзникналия конфликт може да има катастрофални последици и за двете кавказки републики. Затова в случая би трябвало да се гледа на руската дипломация без емоции, а рационално и задълбочено. Тогава ще се види, че нейните мотиви имат сериозни аргументи. Това не е лесно, защото и емоциите имат своите исторически основания. Освен това те са едни в Москва, други в Ереван и трети в самия Тавуш, където сега се разгоря конфликтът.
Интересна е и позицията на Запада. Нито Съединените щати, нито Евросъюзът смятат да съгласуват гледните си точки, да обвинят само една от страните. В САЩ например има доста силно арменско лоби, но като противовес действа друго — енергийното лоби, което има интерес от прокарването на газ от Азербайджан по тръбата Баку-Джейхан. Трябва да се има предвид, че за Армения трудно ще се намери по-добър съюзник от Русия. Да се вярва в противното, би било най-малкото наивно.
Не трябва да се забравя още, че в този дългогодишен кавказки възел Москва и Анкара имат различни задачи. Очевидно е, че целта на Москва е деескалация на конфликта и пълноценно развитие на отношенията с двете страни. В случай на задълбочаване на конфликта Русия има какво да губи. Това би поставило на сериозно изпитание ОДКБ и Евразийския икономически съюз, би подтикнало Русия към по-твърди стъпки, изпълнени с риск и непредсказуемост. Затова в Москва ще направят всичко възможно да балансират до последния момент.
Задачата на Турция е съвсем различна, доста по-лесна и затова и дипломацията й е значително опростена. Анкара няма нужда да балансира, а открито поддържа Баку, когото смята за свой брат и стратегически съюзник. Все пак, тя няма никакво желание да се намесва открито в конфликта. През 90-те години, когато Русия беше слаба, Турция се ограничи със затварянето на 300-километровата сухопътна граница с Армения, но пряко не посмя да се намеси в конфликта в Нагорни Карабах. Самият факт, че Русия е съюзник на Армения, има отрезняващ ефект върху всякакъв род ястреби.
В позицията на ОДКБ в хода на разгорелия се нов граничен конфликт между Армения и Азербайджан трябва да си даваме сметка, че тя има три направления: централноазиатско, кавказко и европейско. Докато Русия работи активно и по трите направления, останалите страни членки се фокусират само върху своите регионални интереси. Таджикистан и Казахстан например не се интересуват особено от сегашните събитията — така, както и Армения няма желание да помогне с някаква мисия на таджикско-афганистанската граница. Това показва в каква посока трябва да бъдат предприети стъпки към по-тясно сътрудничество, към по-добра координация и солидарност. ОДКБ днес е такава, каквато е — с недостатъците, несъвършенствата и неопределеността си. Въпреки това, тя има и своите положителни страни и играе положителна роля в редица моменти на напрежение и изпитания, на каквито сме свидетели днес.