Украйна влиза в опасна сделка
Киев вербува Ердоган за войната в Донбас и про-тивопоставянето срещу Москва
В Киев с особен възторг посрещнаха новините от посещението на президента си Владимир Зеленски в Анкара и срещата му с неговия турски колега Реджеп Ердоган. Съобщено бе, че украинският гост е поканил домакина си да се присъедини към т.нар. Кримска платформа. Възниква обаче въпросът дали украинците не бързат да се радват, защото има опасност това сътрудничество да се окаже нож с две остриета и те да бъдат жестоко излъгани.
Експерти отбелязват, че най-вероятно то ще задълбочи разпада на икономиката и ще доразруши държавните институции — процес, започнал след майдана през 2014 г. „Така Украйна ще се върне в състоянието на Запорожката сеч. Полша и Турция стават двата главни нейни партньори в противопоставянето срещу Русия, както е било през XVII век”, смята украинският политолог Анатолий Октисюк.
Плътното партньорство на Киев и Анкара започна още при президента Петро Порошенко, когато с помощта на Константинополския патриарх Вартоломей той се опита да смаже Украинската православна църква — част от Руския патриархат. Без помощта на Ердоган, без чието одобрение Вартоломей не може да взема решения, Киев не би могъл да получи автокефалия. Освен това е известно, че именно Анкара финансира кримско-татарските радикални организации, които избягаха от Крим в Херсон и Киев.
След идването на Зеленски на власт отношенията с Ердоган отначало поохладняха. „В Анкара мислеха, че новият президент иска да води диалог с Москва. Сега обаче виждат, че той е осъзнал, че Русия наистина няма намерение да връща Крим, а Донбас — да се предава. Това означава, че отношенията няма да се нормализират до равнището на 2013 г. Същевременно в Киев се досещат, че Турция може да донесе технологии и пари, освен всичко Анкара може да окаже натиск върху Москва. А татарските терористични организации в Украйна се надяват, че ще получат възможност да се върнат в Крим”, заявява политологът пред в. „Взгляд”. Тъкмо затова Зеленски с такъв ентусиазъм замина за Турция и може да се каже, че се върна с пълна кошничка с обещания и с малко ориенталски сладкиши. Затова и сънародниците му го посрещнаха възторжено.
Украинският президент успя да засили интереса на турския лидер към кримския въпрос. Въпросът не е само в това, че в заключителната декларация от срещата се споменават намеренията на Турция „да полага усилия, насочени към деокупацията на автономна Република Крим и град Севастопол”. Това всъщност са дежурни заявления, които Ердоган прави редовно. Въпросът е в думите на Зеленски, който съобщи, че турският президент е готов да се присъедини към инициативата за Кримска платформа. Тя е инструмент за консолидация на чуждестранните покровители на режима в Киев „за деокупация на полуострова”.
Прави впечатление, че Ердоган не потвърди думите на госта си, но и не ги опроверга. Не ги опроверга, защото е записал руският Крим в своя „тюркски свят”. В миналото, докато полуостровът беше украински, Анкара инвестира милиони долари в организирането на свои групи за влияние там, включително и на терористични групировки. Затова беше така недоволна след 2014 г., когато те бяха разчистени от руските правоохранителни органи. Сега активно финансира кримско-татарските екстремисти в Украйна и тук интересите на Ердоган и Зеленски съвпадат.
Турският лидер обаче не се ограничи с Крим. Той предложи на Киев достлук и за сбъдване на военните планове на украинския режим. Подписано бе рамково споразумение за „задълбочаване на взаимодействието в 21 направления”. Двете страни изразиха намерение „да започнат да осъществяват съвместни проекти в строителството на военни кораби, безпилотни апарати и турбинни двигатели”. Особено интересни са дроновете, които по думите на Зеленски „са в състояние кардинално да променят ситуацията на бойното поле”, включително и в Донбас.
Украйна, която по-рано получи вече от Турция шест безпилотни апарата „Байрактар”, планира да закупи още 12 комплекса „Байрактар ТВ2”. Всеки от тях включва четири дрона и една базова станция. Те щели да се сглобяват в Украйна, а това дава възможност на Киев да преуспее в бомбардировките и убийствата на мирното население в двете донбаски републики. Като връх на своята щедрост Анкара отпуска на Киев 25 млн. долара за военни нужди.
Мнозина си задават логичния въпрос какво очаква Ердоган като обратен жест на благодарност. Някои подозират, че активността на Турция ще й създаде доста проблеми и главно в отношенията с Русия. „Ако Турция наистина се присъедини към инициирания от Киев проект „Кримска платформа”, открито насочен срещу Москва, тя ще допусне голяма стратегическа грешка”, казва шефът на Комисията по народна дипломация и междунационални отношения в парламента на Крим Юрий Гемпел.
Ердоган обаче е уверен, че ще може да превърне минусите в плюсове. В геополитически план той иска да получи още една точка на напрежение в руската периферия, където да има влияние и да я прибави към плацдарма на „Тюркския свят” в Азербайджан и средноазиатските републики. Това според турския лидер ще разшири възможностите му за натиск срещу Русия в Сирия. Колкото до непосредствените икономически ползи „Анкара вижда перспективи в изкупуването на селскостопански земи в Украйна, в пътното строителство и в разгръщането на заведения в игралния бизнес. В Киев част от управляващите са с още по-смели мечти — те са готови да приемат и турски военни бази”, казва Анатолий Октисюк.
При завръщането си Зеленски заяви, че скоро Украйна и Турция ще подпишат споразумение за зона за свободна търговия. Страните не могат да се споразумеят по тази идея още от 90-те години. „Причината е в нежеланието на Анкара в нея да бъде включен аграрният сектор, тъй като не иска силен конкурент на своя пазар, какъвто в онези времена все още бяха украинските селяни, а Киев не искаше в страната стоки на турската лека промишленост”, припомня украинският политолог Руслан Бортник. Сега вече подписването на такова споразумение е по-лесно, защото Украйна е със силно отслабени позиции и въпросът ще се решава така, както повеляват турските интереси. Зеленски опита да придаде на картината оптимистично звучене. „За добрите приятели няма недостъпни решения. Преговорите може да бъдат прости и лесни само със страни с незначителен пазар. Но Турция и Украйна не са сред тях. Нашият общ икономически потенциал е огромен”, заяви той. Не се посрами да направи сравнението и все едно да обедини силите на слона и мишката.
Някои експерти са по-склонни да направят друго сравнение. Според тях потенциалът е огромен само на хартия. Те напомнят за навика на украинските власти да мамят своите партньори. Зеленски с лека ръка ще излъже Ердоган, както преди това излъга китайците, които вложиха средства в „Мотор-Сич” — украинско предприятие за производство за газово-турбинни двигатели. „Сделката бе забранена от американците. Твърде вероятно е турците да се наредят след китайските инвеститори на опашката в международните съдебни инстанции и там с години да чакат компенсации”, прогнозира членът на ръководството на украинско-китайския инвеститорски клуб Андрей Пилипенко.
Според други подобен обрат е малко вероятен, защото в подхода на турския и китайския бизнес има голяма разлика. Най-малкото Ердоган трудно може да бъде преметнат и Анкара няма да отстъпи пред никакъв американски натиск, когато става дума за пазар. Украйна далеч не е онзи силен партньор, за какъвто нейният президент я представя, а затова и не може да играе на равноправни начала. Такъв партньор може да бъде само суверенна страна, с точна представа за националните си интереси. Случаят с Украйна не е такъв. Има още една съществена „подробност” — намесата на Турция в Украйна особено във военната сфера може да се окаже изгодна и за САЩ.
За перспективите пред турско-украинските отношения експерти дават пример с Катар. Тази арабска страна се договори с Анкара да гарантира сигурността й, в резултат на което се превърна в турски плацдарм в Парсийския залив. Като подарък Ердоган получи и президентски лайнер на стойност половин милиард долара, а Катар изпадна в изолация, тъй като за намиращият се в конфликт саудитски и ирански блок Турция е общ враг. Така и Украйна с дружбата си с Ердоган става еднакво неприемлива и за Русия, и за Европа.
За украинските власти не би било излишно да се вгледат в собствената си история и по-детайлно да изучат съдбата на Запорожката сеч, щом са се устремили така ентусиазирано към XVI-XVII век. Тогава ще узнаят, че в онези далечни времена турците не само са воювали с казаците срещу Москва, но и жестоко са грабили същите тези казаци и са отвличали в робство стотици предци на днешните украинци. На този фон остава да се пожелае на Киев „Пълен напред!”.
(По материали на „Взгляд”)