Украйна влиза в опасна сделка

Киев вербува Ердоган за войната в Донбас и про-тивопоставянето срещу Москва

В Киев с осо­бен въз­торг посрещ­наха нови­ните от посеще­ни­ето на пре­зи­дента си Вла­ди­мир Зелен­ски в Анкара и срещата му с него­вия тур­ски колега Реджеп Ердоган. Съобщено бе, че укра­ин­ският гост е пока­нил дома­кина си да се при­съе­дини към т.нар. Крим­ска платформа. Въз­ни­ква обаче въпро­сът дали укра­инците не бър­зат да се рад­ват, защото има опас­ност това сътруд­ни­че­ство да се окаже нож с две остри­ета и те да бъдат жестоко излъгани.

Експерти отбе­ляз­ват, че най-​вероятно то ще задъл­бочи разпада на ико­номи­ката и ще дораз­руши държав­ните инсти­туции — процес, започ­нал след май­дана през 2014 г. „Така Украйна ще се върне в състо­я­ни­ето на Запо­рож­ката сеч. Полша и Турция ста­ват двата главни нейни парт­ньори в про­ти­вопо­ста­вя­нето срещу Русия, както е било през XVII век”, смята укра­ин­ският поли­то­лог Ана­то­лий Октисюк.

Плът­ното парт­ньор­ство на Киев и Анкара започна още при пре­зи­дента Петро Порошенко, когато с помощта на Кон­стан­ти­нопол­ския пат­ри­арх Вар­то­ломей той се опита да смаже Укра­ин­ската пра­во­славна църква — част от Рус­кия пат­ри­ар­хат. Без помощта на Ердоган, без чието одоб­ре­ние Вар­то­ломей не може да взема реше­ния, Киев не би могъл да получи авто­кефа­лия. Освен това е известно, че именно Анкара финан­сира кримско-​татарските ради­кални орга­ни­за­ции, които избягаха от Крим в Хер­сон и Киев.

След идва­нето на Зелен­ски на власт отноше­ни­ята с Ердоган отна­чало поохлад­няха. „В Анкара мислеха, че новият пре­зи­дент иска да води диа­лог с Москва. Сега обаче виждат, че той е осъз­нал, че Русия наи­стина няма наме­ре­ние да връща Крим, а Дон­бас — да се пре­дава. Това озна­чава, че отноше­ни­ята няма да се норма­ли­зи­рат до рав­нището на 2013 г. Съще­временно в Киев се досещат, че Турция може да донесе тех­но­логии и пари, освен всичко Анкара може да окаже натиск върху Москва. А татар­ските теро­ри­стични орга­ни­за­ции в Украйна се надя­ват, че ще полу­чат възмож­ност да се вър­нат в Крим”, заявява поли­то­логът пред в. „Взгляд”. Тъкмо затова Зелен­ски с такъв енту­си­азъм замина за Турция и може да се каже, че се върна с пълна кош­ничка с обеща­ния и с малко ори­ен­тал­ски слад­киши. Затова и съна­род­ниците му го посрещ­наха възторжено.

Укра­ин­ският пре­зи­дент успя да засили инте­реса на тур­ския лидер към крим­ския въпрос. Въпро­сът не е само в това, че в заклю­чи­тел­ната декла­рация от срещата се споме­на­ват наме­ре­ни­ята на Турция „да полага уси­лия, насо­чени към део­купаци­ята на авто­номна Репуб­лика Крим и град Сева­стопол”. Това всъщ­ност са дежурни заяв­ле­ния, които Ердоган прави редовно. Въпро­сът е в думите на Зелен­ски, който съобщи, че тур­ският пре­зи­дент е готов да се при­съе­дини към иници­а­ти­вата за Крим­ска платформа. Тя е инструмент за кон­со­ли­дация на чуж­де­стран­ните покро­ви­тели на режима в Киев „за део­купация на полуострова”.

Прави впе­чат­ле­ние, че Ердоган не потвърди думите на госта си, но и не ги опро­верга. Не ги опро­верга, защото е запи­сал рус­кият Крим в своя „тюрк­ски свят”. В мина­лото, докато полу­ост­ро­вът беше укра­ин­ски, Анкара инве­стира мили­они долари в орга­ни­зи­ра­нето на свои групи за вли­я­ние там, вклю­чи­телно и на теро­ри­стични групи­ровки. Затова беше така недо­волна след 2014 г., когато те бяха раз­чи­стени от рус­ките пра­во­охра­ни­телни органи. Сега активно финан­сира кримско-​татарските екс­треми­сти в Украйна и тук инте­ре­сите на Ердоган и Зелен­ски съвпадат.

Тур­ският лидер обаче не се огра­ничи с Крим. Той пред­ложи на Киев дост­лук и за сбъд­ване на воен­ните пла­нове на укра­ин­ския режим. Подпи­сано бе рам­ково спо­ра­зуме­ние за „задъл­бо­ча­ване на вза­и­мо­действи­ето в 21 направ­ле­ния”. Двете страни изра­зиха наме­ре­ние „да започ­нат да осъще­ствя­ват съвместни про­екти в стро­и­тел­ството на военни кораби, безпи­лотни апа­рати и тур­бинни двига­тели”. Осо­бено инте­ресни са дро­но­вете, които по думите на Зелен­ски „са в състо­я­ние кар­ди­нално да проме­нят ситу­аци­ята на бой­ното поле”, вклю­чи­телно и в Донбас.

Украйна, която по-​рано получи вече от Турция шест безпи­лотни апа­рата „Байрак­тар”, пла­нира да закупи още 12 комплекса „Байрак­тар ТВ2”. Всеки от тях вклю­чва четири дрона и една базова станция. Те щели да се сгло­бя­ват в Украйна, а това дава възмож­ност на Киев да пре­успее в бом­бар­ди­ров­ките и убийствата на мир­ното насе­ле­ние в двете дон­баски репуб­лики. Като връх на сво­ята щед­рост Анкара отпуска на Киев 25 млн. долара за военни нужди.

Мно­зина си зада­ват логич­ния въпрос какво оча­ква Ердоган като обра­тен жест на благо­дар­ност. Някои подо­зи­рат, че актив­но­стта на Турция ще й съз­даде доста про­блеми и главно в отноше­ни­ята с Русия. „Ако Турция наи­стина се при­съе­дини към иници­и­ра­ния от Киев про­ект „Крим­ска платформа”, открито насо­чен срещу Москва, тя ще допусне голяма стра­теги­ческа грешка”, казва шефът на Коми­си­ята по народна дипло­мация и меж­ду­наци­о­нални отноше­ния в пар­ламента на Крим Юрий Гемпел.

Ердоган обаче е уве­рен, че ще може да превърне мину­сите в плю­сове. В геопо­ли­ти­че­ски план той иска да получи още една точка на напреже­ние в рус­ката перифе­рия, където да има вли­я­ние и да я при­бави към плац­дарма на „Тюрк­ския свят” в Азер­байджан и сред­но­ази­ат­ските репуб­лики. Това спо­ред тур­ския лидер ще разшири възмож­но­стите му за натиск срещу Русия в Сирия. Кол­кото до непо­сред­стве­ните ико­номи­че­ски ползи „Анкара вижда пер­спек­тиви в изкупу­ва­нето на сел­ско­стопан­ски земи в Украйна, в път­ното стро­и­тел­ство и в разгръща­нето на заве­де­ния в играл­ния биз­нес. В Киев част от управ­ля­ващите са с още по-​смели мечти — те са готови да при­емат и тур­ски военни бази”, казва Ана­то­лий Октисюк.

При завръща­нето си Зелен­ски заяви, че скоро Украйна и Турция ще подпишат спо­ра­зуме­ние за зона за сво­бодна търго­вия. Стра­ните не могат да се спо­ра­зумеят по тази идея още от 90-​те години. „При­чи­ната е в неже­ла­ни­ето на Анкара в нея да бъде вклю­чен аграр­ният сек­тор, тъй като не иска силен кон­ку­рент на своя пазар, какъвто в онези времена все още бяха укра­ин­ските селяни, а Киев не искаше в стра­ната стоки на тур­ската лека промиш­ле­ност”, при­помня укра­ин­ският поли­то­лог Рус­лан Борт­ник. Сега вече подпи­сва­нето на такова спо­ра­зуме­ние е по-​лесно, защото Украйна е със силно отсла­бени позиции и въпро­сът ще се решава така, както пове­ля­ват тур­ските инте­реси. Зелен­ски опита да при­даде на кар­ти­ната опти­ми­стично зву­чене. „За добрите при­я­тели няма недо­стъпни реше­ния. Прего­во­рите може да бъдат про­сти и лесни само със страни с незна­чи­те­лен пазар. Но Турция и Украйна не са сред тях. Нашият общ ико­номи­че­ски потенциал е огромен”, заяви той. Не се посрами да направи срав­не­ни­ето и все едно да обе­дини силите на слона и мишката.

Някои експерти са по-​склонни да напра­вят друго срав­не­ние. Спо­ред тях потенци­алът е огромен само на хар­тия. Те напом­нят за навика на укра­ин­ските вла­сти да мамят сво­ите парт­ньори. Зелен­ски с лека ръка ще излъже Ердоган, както преди това излъга китайците, които вложиха сред­ства в „Мотор-​Сич” — укра­ин­ско предпри­я­тие за про­из­вод­ство за газово-​турбинни двига­тели. „Сдел­ката бе забра­нена от аме­ри­канците. Твърде веро­ятно е турците да се наре­дят след китайс­ките инве­сти­тори на опаш­ката в меж­ду­на­род­ните съдебни инстанции и там с години да чакат компен­сации”, прогно­зира членът на ръко­вод­ството на украинско-​китайския инве­сти­тор­ски клуб Андрей Пилипенко.

Спо­ред други подо­бен обрат е малко веро­я­тен, защото в под­хода на тур­ския и китайския биз­нес има голяма раз­лика. Най-​малкото Ердоган трудно може да бъде премет­нат и Анкара няма да отстъпи пред ника­къв аме­ри­кан­ски натиск, когато става дума за пазар. Украйна далеч не е онзи силен парт­ньор, за какъвто ней­ният пре­зи­дент я пред­ставя, а затова и не може да играе на рав­но­правни начала. Такъв парт­ньор може да бъде само суве­ренна страна, с точна пред­става за наци­о­нал­ните си инте­реси. Слу­чаят с Украйна не е такъв. Има още една съще­ствена „подроб­ност” — наме­сата на Турция в Украйна осо­бено във воен­ната сфера може да се окаже изгодна и за САЩ.

За пер­спек­ти­вите пред турско-​украинските отноше­ния експерти дават при­мер с Катар. Тази араб­ска страна се дого­вори с Анкара да гаран­тира сигур­но­стта й, в резул­тат на което се превърна в тур­ски плац­дарм в Пар­сийския залив. Като подарък Ердоган получи и пре­зи­дент­ски лай­нер на стой­ност поло­вин мили­ард долара, а Катар изпадна в изо­лация, тъй като за нами­ращият се в конфликт саудит­ски и иран­ски блок Турция е общ враг. Така и Украйна с друж­бата си с Ердоган става една­кво непри­ем­лива и за Русия, и за Европа.

За укра­ин­ските вла­сти не би било излишно да се вгле­дат в соб­стве­ната си исто­рия и по-​детайлно да изу­чат съд­бата на Запо­рож­ката сеч, щом са се устремили така енту­си­а­зи­рано към XVI-​XVII век. Тогава ще узнаят, че в онези далечни времена турците не само са вою­вали с каза­ците срещу Москва, но и жестоко са гра­били същите тези казаци и са отвли­чали в роб­ство сто­тици предци на днеш­ните укра­инци. На този фон остава да се поже­лае на Киев „Пълен напред!”.

(По мате­ри­али на „Взгляд”)