Печат

Скандинавия отдавна е в плановете на НАТО

Автор Вла­ди­слав Гуле­вич. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

България е подредена в регионалните блокове за конфронтация с Русия

Уско­ре­ният ход на Швеция и Фин­лан­дия към НАТО на Запад бе наре­чен отго­вор на воен­ните действия на Русия в Украйна, като се посочва, че член­ството на двете страни в али­анса ще усили тех­ния отбра­ни­те­лен потенциал. Всъщ­ност става дума за съв­сем друго — за съз­да­ване на потенци­ална заплаха по периметъра на Русия. При това няма съм­не­ние, че ако на тери­то­ри­ята на тези страни се появят бази на НАТО, Москва ще отго­вори с разпо­лага­нето на ракетни комплекси, вклю­чи­телно с ядрено оръжие, както и системи на ПВО, наце­лени към тери­то­ри­ите на Швеция и Финландия.

Западни ана­ли­за­тори отбе­ляз­ват, че раз­уз­на­ва­нето на НАТО e забе­ля­зало чув­стви­телно нама­ля­ване на рус­ките войски на Кол­ския полу­ост­ров след започ­ва­нето на воен­ната опе­рация. Това спо­ред тях ради­кално проме­нило ситу­аци­ята по гра­ницата със скан­ди­нав­ските страни и е дало пре­имуще­ство на натов­ските сили. Затова в али­анса решиха, че сега е моментът да затвър­дят положе­ни­ето и да подгот­вят стра­теги­че­ски плац­дарм за евен­туа­лен удар срещу Русия. В резул­тат на това започ­наха процес за при­ема­нето на Швеция и Фин­лан­дия в НАТО.

Обявено беше, че двете страни кар­ди­нално ще задъл­бо­чат воен­ното си сътруд­ни­че­ство с Нор­вегия. Край рус­ката гра­ница ще се изгради норвежко-​шведско-​финландско трио, което открито и пряко ще заплашва сигур­но­стта на Русия. „Три­ото” вече има зад гърба си исто­ри­че­ски преце­денти: фин­ландците, чиято тери­то­рия в онези времена е вли­зала в Швеция, фак­ти­че­ски са участвали във всички руско-​шведски войни на стра­ната на Сток­холм. Нор­вежците заедно с фин­ландците са при­съствали в арми­ята на Карл XII. Със заяв­ле­ни­ята, които се пра­вят в Осло, Сток­холм и Хел­зинки, че тях­ното уси­лено военно парт­ньор­ство е след­ствие от поли­ти­ката на Москва в Украйна, се търси евтин теат­ра­лен ефект. В жела­ни­ето си да отсла­бят геопо­ли­ти­че­с­ките възмож­но­сти на Русия трите страни винаги са се съюзя­вали. Този път сме сви­де­тели на същото.

Меж­ду­временно апе­ти­тите на скан­ди­нав­ските сърат­ници преми­наха отвъд обик­но­ве­ното атлан­ти­че­ско член­ство. В Осло напри­мер вече заго­во­риха за възможно пре­да­ване на изтре­би­тели Hornet на киев­ския режим и за купу­ва­нето на 54 танка Leopard-​2 за уси­л­ване север­ния фланг на пакта. А фин­ланд­ският пра­ви­тел­ствен съвет­ник по въпро­сите на Арк­тика Яри Вилен заяви, че Русия повече няма да бъде канена на обсъж­да­нето на арк­ти­че­с­ките проблеми.

Главно геопо­ли­ти­че­ско заво­е­ва­ние от член­ството на Швеция и Фин­лан­дия на Запад виждат в пре­връща­нето на Бал­тийско море, както те каз­ват, във вътрешно море на НАТО, а При­бал­тика — в удо­бен плац­дарм срещу Русия. Напо­следък в али­анса отде­лят повишено внима­ние на реги­она, тъй като дълго­го­диш­ните им опити да превър­нат Черно море във вътрешно море на НАТО не се увен­чаха с успах. При­съе­ди­ня­ва­нето на Крим към Русия през 2014 г. постави кръст на тези пла­нове. Съще­временно натов­ските стра­тези не са се отка­зали да наложат своя кон­трол над кори­дора от Бал­тийско до Черно море по лини­ята Калининград-​Одеса.

На този фон се очер­тава анти­рус­ката военна стра­тегия, която вклю­чва опре­де­лени групи страни:

- Наблю­дава се уси­л­ване на воен­ното сътруд­ни­че­ство между Швеция, Нор­вегия, Фин­лан­дия, Дания и Герма­ния, от една страна, с трите при­бал­тийски репуб­лики — от друга. Воен­ните в Талин се хва­лят, че естон­ските и фин­ланд­ските ракети могат да пре­ли­тат Фин­ския залив. Литовците искат герман­ски кон­тингент да бъде разпо­ложен на тяхна тери­то­рия на посто­янна основа. Изборът неслу­чайно пада върху бун­дес­вера и е про­дик­ту­ван отвън по стра­теги­че­ски и логи­стични съображения.

- Полша и Литва пра­вят опити за въз­кре­ся­ване от време­ната на Сред­но­ве­ко­ви­ето на т.нар. Реч Поспо­лита. Герма­ния чрез Полша се свързва с Литва и така напълно се оформя реги­о­на­лен воен­но­по­ли­ти­че­ски съюз, който тери­то­ри­ално обгражда Бал­тийско море: Герма­ния — Полша — Литва — Лат­вия — Есто­ния — Фин­лан­дия — Швеция — Нор­вегия — Дания.

- Този реги­о­на­лен блок допълва вто­рия, в който вли­зат Румъ­ния, Бълга­рия и Гърция. Целта е да бъде затво­рен пътят на рус­кия флот от Черно в Сре­ди­земно море. Съе­ди­ни­телно звено между двата блока, което ги „слепва” географ­ски, е тре­тият реги­о­на­лен блок — Чехия, Сло­ва­кия, Украйна и Молдова.

- Скан­ди­нав­ските държави в момента укреп­ват брего­вата и воен­номор­ската си военна инфра­струк­тура. Прави се всичко, за да се вземе Бал­тийско море под кръ­сто­сан огън. Вели­ко­бри­та­ния „подпира” тила на скан­ди­нав­ския блок. На ост­ров­ното крал­ство се опа­ся­ват от сво­бод­ния пре­ход на рус­ките военни кораби в Северно море.

Осо­бено впе­чат­ле­ние прави готов­но­стта на фин­ланд­ските вла­сти да при­вържат стра­ната към НАТО и да раз­рушат многого­диш­ните й доб­ро­съсед­ски отноше­ния с Русия — със стра­ната, от която в тече­ние на десе­ти­ле­тия никога не е про­из­ти­чала ника­ква заплаха за Фин­лан­дия. Това показва до каква степен външ­ната поли­тика на стра­ната е под­чи­нена на инте­ре­сите на САЩ. Експортно ори­ен­ти­ра­ните фин­ланд­ски предпри­я­тия постра­даха чув­стви­телно от анти­рус­ките санкции. Силно пад­наха дохо­дите в сфе­рата на услу­гите, която заема 60 процента от фин­ланд­ската ико­номика и която до голяма степен беше ори­ен­ти­рана към рус­ките клиенти.

Обемът на търговско-​икономическото сътруд­ни­че­ство на Швеция, Дания и Нор­вегия с Русия е много по-​малък и затова на тях им е много по-​лесно да преми­нат на враж­де­бен тон с Москва. В тази ситу­ация е оче­видно, че Фин­лан­дия бе при­ну­дена да се под­чини на двой­ния натиск — на англо­сак­сонците и на скан­ди­нав­ските си събратя. Твърде странно е, че двете тра­дици­онно неутрални страни не си дават сметка за деструк­тив­ните и дори фатални после­дици, до които може да доведе реше­ни­ето им за член­ство в НАТО. („Меж­ду­на­род­ная жизнь”)