Печат

Възходът на Русия е необратим!

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

За 20 години при управлението на Владимир Путин беше изградена силна и независима държава

Наи­стина човек трябва много да се поста­рае, за да нанесе такъв удар и така безпар­донно да унизи най-​силната страна, която е с амбици­ите да ръко­води целия свят. Това успя да направи лично пре­зи­дентът на стра­ната. Той свърши работа, как­вато досега не можаха и най-​върлите врагове на САЩ — нито дори „вез­де­същите руски хакери”, нито „ковар­ният руски лидер”, нито „фей­ко­вите руски медии”, нито все­поглъщащият китайски дракон.

С недопу­стими си нападки срещу Русия и лично срещу Путин, с войн­стве­ните си изстъп­ле­ния Байдън и него­вата либе­рална компа­ния пока­заха на света без­отго­вор­но­стта и наг­ло­стта на действащия в САЩ режим — плод на сла­бо­стта и страха пред пер­спек­ти­вата да изгу­бят гло­бал­ното си господ­ство. Траги­комич­ната сцена с катур­ва­нето на аме­ри­кан­ския пре­зи­дент по стъл­бата на само­лета стана жива илюстрация за състо­я­ни­ето на адми­ни­страци­ята в Белия дом. Кол­кото по-​нестабилна е тя — като се имат пред­вид обър­ка­ните и опле­тени изказва­ния на Байдън, тол­кова повече се заси­л­ват слу­хо­вете за веро­ят­ното ско­ро­шно оттег­ляне на пре­зи­дента от власт. Все по-​трудно става да се скрие смутът, който вла­дее Белия дом и който под­хранва все по-​опасни действия.

Опи­тите да бъде очер­нен и демо­ни­зи­ран рус­кия лидер са жалки. Достатъчно е да се срав­нят про­уч­ва­ни­ята на обще­стве­ното мне­ние за одоб­ре­ни­ето, което аме­ри­кан­с­ките и рус­ките граж­дани дават на сво­ите пре­зи­денти. След над 20 години в управ­ле­ни­ето на стра­ната дове­рие в Путин имат над 65 на сто от рус­наците. В нача­лото на март — след едва 40-​дневно пре­би­ва­ване във властта 51 процента от аме­ри­канците одоб­ря­ват действи­ята на своя пре­зи­дент. Затова вме­сто да про­из­веж­дат войн­ствена рито­рика и да пра­вят напразни уси­лия да сплашат Русия, съвет­ниците на Байдън биха му помогнали повече, ако се постараят да раз­бе­рат на какво се дължат авто­ри­тетът на рус­кия лидер, един­ството на много­наци­о­нал­ния народ и успе­хите на Русия.

Трудно начало

Вла­ди­мир Путин пое управ­ле­ни­ето на стра­ната в нача­лото на 2000 г. — един от най-​тежките пери­оди на ней­ната исто­рия, когато над нея висеше реал­ната опас­ност за тери­то­ри­ал­ната й цялост и неза­ви­симост. Под негово ръко­вод­ство Русия успя не само да пре­одо­лее чудо­вищ­ната социално-​икономическа ката­строфа през 90-​те години, но и да премине към успешно раз­ви­тие във всички обла­сти. Спрян бе тери­то­ри­ал­ният разпад, побе­ден бе теро­ризмът, арми­ята бе модер­ни­зи­рана, за да стане днес най-​силната, най-​добре орга­ни­зи­ра­ната, снаб­дена с висо­ко­тех­но­логично оръжие без ана­лог в света и за първи път в исто­ри­ята САЩ трябва да я догон­ват. Русия възвърна меж­ду­на­род­ния си пре­стиж и с нея трябва да се съоб­ра­зя­ват и да зачи­тат наци­о­нал­ните й инте­реси. Днес това е съвършено друга страна, която няма нищо общо с „демо­кра­тич­ното наслед­ство” на Елцин, когато на Запад чакаха разпадът да продължи.

Трудно е да се изреди всичко постиг­нато през годи­ните на управ­ле­ние на Вла­ди­мир Путин. На първо място е именно спа­ся­ва­нето на Русия от пълен разпад, за който и досега бъл­ну­ват в САЩ и тъгу­ват по изпус­на­тите през 90-​те години възмож­но­сти. Благо­да­ре­ние на свое­временно извърше­ните адми­ни­стра­тивни реформи и пре­об­ра­зо­ва­ния в системата на управ­ле­ние в реги­о­ните, стра­ната бе обе­ди­нена и ста­би­ли­зи­рана. Бе сложен край на опас­ния принцип на Елцин към губер­на­то­рите: „Всеки да вземе тол­кова суве­ре­ни­тет, кол­кото може да поеме”.

На второ място идва побе­дата над чечен­ските сепа­ра­ти­сти, под­си­л­вани отвън. Путин ясно съзна­ваше, че в про­ти­вен слу­чай сепа­ра­тизмът ще се разпро­страни в цялата страна. Той про­яви зави­ден усет за настро­е­ни­ята на кав­каз­ките народи, спе­чели дове­ри­ето им и успя да ги моби­ли­зира в бор­бата им срещу теро­ризма. Тогава той про­яви каче­ства на смел, силен и реши­те­лен лидер, спо­со­бен да взема твърди решения.

Реши­те­лен лидер

Тези каче­ства той про­яви след това и при укреп­ва­нето на наци­о­нал­ната сигур­ност и суве­ре­ни­тета на стра­ната в меж­ду­на­род­ното общу­ване. Днес Русия опре­деля своя външ­нопо­ли­ти­че­ски курс и не поз­во­лява да се наме­сват в изграж­да­нето на вътреш­нопо­ли­ти­че­ското й раз­ви­тие. Зако­ните се съз­да­ват от леги­тимно и демо­кра­тично избра­ните инсти­туции и не се търси раз­реше­ние и одоб­ре­ние от ника­кви външни „компе­тентни” фак­тори. Резул­тат от тази поли­тика беше осу­е­тя­ва­нето на гру­зин­ската агре­сия в Южна Осе­тия, насър­ча­вана от САЩ, и при­съе­ди­ня­ва­нето на Крим към Русия след въоръже­ния пре­врат в Киев.

Без­спо­рен успех е и безпреце­дент­ното в исто­ри­ята на стра­ната повиша­ване на жиз­не­ното рав­нище, довело до появя­ва­нето на ста­билна средна класа. В пъти ско­чиха запла­тите, пен­си­ите, соци­ал­ните помощи. Осо­бено се повишиха дет­ските над­бавки с цел пре­одо­ля­ване на демограф­с­ката криза. Арми­ята от без­ра­ботни, харак­терна за 90-​те години се стопи. Всичко това се про­яви с катего­ри­чен ефект при сегаш­ната криза, поро­дена от пан­деми­ята. Коло­сални сред­ства бяха заде­лени за подпо­магане на сред­ния и дре­бен биз­нес, на семействата с деца, на пен­си­о­не­рите и на всички граж­дани с ниски доходи. В резул­тат рус­ката ико­номика излиза от изпи­та­ни­ята с много по-​малко загуби, откол­кото благопо­лучна Европа. Без­ра­бо­тицата сега е 4 на сто, при това като се имат пред­вид пораже­ни­ята, които нанесе продължи­тел­ната изо­лация и каран­тина. От орга­ни­за­ци­ята на здра­веопазва­нето в Русия в тру­ден момент може да се поучи целият силно раз­вит свят, сла­вещ се с високо раз­ви­тата си медицина.

Рязко нарасна про­из­вод­ството в маши­но­стро­е­нето, автомо­бил­ната промиш­ле­ност, кора­бо­стро­е­нето. Десетки са новите заводи, летища, напълно под­но­вена е желе­зо­път­ната инфра­струк­тура. Новите тех­но­логии нав­ля­зоха във всички отрасли, в адми­ни­стри­ра­нето и в сфе­рата на услу­гите. В Москва напри­мер, на човек рядко му се налага да общува с чинов­ниците от раз­лични държавни инсти­туции, банки или част­ния биз­нес. Всичко може да се свърши с мобил­ния теле­фон, който може да бъде заре­ден на път в мет­рото или в някое кафене. Мобил­ните опе­ра­тори системно покри­ват огром­ната тери­то­рии. Именно по иници­а­тива на Путин бяха съз­да­дени т.нар. многофункци­о­нални цен­трове, чрез които става съби­ра­нето и обра­бот­ката на базата данни, необ­хо­дими за дистанци­он­ното общу­ване на граж­да­ните с държав­ните инсти­туции. Внед­ря­ва­нето на висо­ките тех­но­логии поз­воли и усъвършен­ства­нето на изби­ра­тел­ната система. Днес по време на избори рус­ките граж­дани не са при­ко­вани към посто­ян­ното си местожи­тел­ство и могат да гла­су­ват от всяко кътче на страната.

Ста­билна икономика

Путин зае пре­зи­дент­ския пост в момент на дъл­бока демограф­ска криза. За да бъде ясна ней­ната дъл­бо­чина е достатъчно да се при­помни, че раж­да­емо­стта в края на 90-​те години е била по-​ниска от тази през 1943 г. — най-​тежката година на Вели­ката оте­че­ствена война. Затова ръко­вод­ството на стра­ната взема реше­ние за изплащане на т.нар. май­чин­ски капи­тал, с който може да се подоб­рят жилищ­ните усло­вия на семейството, да се осигури обра­зо­ва­ни­ето на детето, да послужат в слу­чай на нужда за лече­ни­ето му. През годи­ните този капи­тал се уве­ли­чава и днес при повече от две деца с него може да се покрие по-​голямата част от сумата, необ­хо­дима при покупка на жилище.

В държав­ния бюджет се пре­дви­ждат солидни сред­ства за стро­и­тел­ството на дет­ски гра­дини и учи­лища. Цели се до 2025 г. да няма чакащи роди­тели да запишат детето си в гра­дина, а в учи­лищата да няма повече от една смяна. Има изис­кване учеб­ните заве­де­ния да разпо­лагат с плувни басейни и други помеще­ния за акти­вен спорт. По иници­а­тива на Путин бяха съз­да­дени уни­кални учебни центрове-​градчета за талант­ливи деца. В тях децата в учи­лищна въз­раст се обу­ча­ват по раз­лични програми в обла­стите, от които искат да се раз­ви­ват — есте­ствени и хума­ни­тарни науки, тех­ника, изку­ства, спорт. Препо­да­ва­тели са изтък­нати учени, арти­сти, майстори на спорта — все хора с високи постиже­ния в сво­ята професия.

Към заслу­гите на рус­кия пре­зи­дент трябва да се добави още един съще­ствен успех — почти иде­ал­ната мак­ро­и­ко­номи­ческа и финан­сова ста­бил­ност, при­зната и от меж­ду­на­род­ните финан­сови инсти­туции. Годиш­ната инфлация не над­хвърля 4 процента. Бюджет­ният дефицит клони към нула, уве­ли­ча­ват се злат­ните и валутни резерви. Съз­да­де­ните резервни фон­дове подпо­магат ико­номи­ката и соци­ал­ната сфера в трудни моменти. Това е преди всичко т.нар. Фонд за наци­о­нално благо­състо­я­ние, достигащ няколко три­ли­она рубли. Тази година зара­боти и фондът „Круг добра”. В него вли­зат сред­ствата, събрани от допъл­ни­тел­ния данък на граж­дани, чиито годишни доходи надвиша­ват 5 млн. рубли. Фондът е пред­на­зна­чен за лече­ни­ето на деца със сложни и редки забо­ля­ва­ния, за необ­хо­ди­мите им скъпи лекар­ства и операции.

20 години след вли­за­нето на Путин в Кремъл стра­ната няма дълг към МВФ, който в годи­ните на „пере­строй­ката” и управ­ле­ни­ето на Елцин беше добил кос­ми­че­ски размери. При това трябва да се има пред­вид, че Русия пое и дълго­вете на всички бивши съюзни репуб­лики и ги изплати до копе­йка. Путин завари бан­ко­вата система на стра­ната в пълен хаос, даващ възмож­но­сти за корупция. Днес тя е оздра­вена, изчи­стена от съм­ни­телни играчи, и е при­зната за една от най-​стабилните и бързо раз­ви­ващи се в света. Усло­ви­ята за инве­сти­то­рите са благопри­ятни, кре­дит­ните усло­вия — също.

Без съм­не­ние годи­ните на управ­ле­ние на Путин вече имат място в исто­ри­ята — „епо­хата на Путин”. Вече се е утвър­дила сло­вес­ната формула „той вдигна Русия от колене” и онези, които меч­таят отново да я поста­вят на колене, и дръзнат да предпри­емат поред­ния си „кръ­сто­но­сен поход” срещу нея, както винаги досега, ще си счупят гла­вите. Днес Русия стои уве­рено на крака — суве­ренна, демо­кра­тична, неза­ви­сима, защи­тена. И заслу­гата затова е на ней­ния пре­зи­дент, който успя да я сплоти и укрепи.