Мозъкът тласка към конформизъм
Учените продължават да изследват същността на конформизма. Този ефект отдавна е известен на науката и все пак изследванията продължават, отбелязва „Российская газета”.
Тук следва да припомним, че конформизмът представлява промяна на поведението, чрез която индивидът отговаря на натиска на групата, опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложени или наложени норми. Тази промяна минава през отрицание на някои предишни позиции и води до самоодобрение чрез приемането на новите.
Според учените, ако вие се съгласявате с мнението на мнозинството, вървите в крак с народа, тогава мозъкът ви дава „захарче”. Това става като в така наречения „център на удоволствията” се отделя хормонът дофамин, който носи удоволствие на човека. Но ако сте се осмелили на собствено мнение, тогава мозъкът сигнализира, че изборът е „грешен”. Този ефект е открит в експериментите с доброволци, веднага след приемане на решението им или казано иначе — „на къса дистанция”.
Но какво се случва „на дълга дистанция” и остава ли някакъв привкус от това разногласие с колектива? Дали не е било просто изблик на неудоволствие, което изчезва с времето? На тези и други въпроси учените от Националния изследователски университет „Висша школа по икономика” (НИУ ВШЭ) решиха да потърсят отговорите. Те са използвали много чувствителен апарат за магнитоенцефалография (MEG), който измерва магнитната активност на мозъка в реално време. На група доброволци в изследването специалистите са показвали снимки на непознати хора, като в отговор те трябвало да посочат степента си на доверие към лицата на изображенията. Понякога мнението на мнозинството и доброволците е съвпадало, а понякога противоречало. След известно време на доброволците отново показали същите снимки и ги помолили да преоценят степента на доверието. И тогава се случило най-интересното.
След първия експеримент са минали едва около 30 минути и почти половината доброволци се отказали от предишното си мнение и преминали на страната на мнозинството. Какво се е случило?
„След част от секундата доброволецът отново видя лицето на непознатия, а мозъкът му вече „сигнализираше”, че последния път той е тръгнал срещу мнозинството. В сравнение с първото изследване изведнъж се увеличи активността в двете области на мозъка, които са отговорни за възприемането на лица и запаметяване на тази информация. Получава се, че в него остава следа от минали конфликти и той не дава мира. Може би това е механизмът, който автоматично ни настройва към мнението на мнозинството. Може би той е възникнал в резултат на еволюцията”, разказа един от авторите на изследването професорът от НИУ ВШЭ Василий Ключарьов.
По думите му човек е същество дълбоко социално и чрез доставяне на допамин за съвпадение на нашето мнение с общоприетото, центърът на удоволствие закрепва този избор.
С една дума, биологията диктува конформизъм, като настоява за съгласие. Мозъкът се противопоставя на новото, а всяко несъгласие с общото мнение стои в него като пирон. И не може просто да бъде отстранен. По-голямата част от хората са конформисти. Според проф. Ключарьов ние дори не можем да си представим доколко животът ни зависи от мнението на околните.
Какво се случва с новаторите?
В този смисъл по разбираеми причини животът на новаторите, пионерите и гениите хич не е лесен. Те предлагат нови неща, които дразнят мнозинството. С една дума, както някога са написали братя Стругацки — „трудно е да бъдеш Бог”. Сега до този извод е стигнала и биологията.
„Какво е да си гений, който върви срещу тълпата от гледна точка на биологията, неврофизиологията и генетиката? За да се отговори на този въпрос са необходими още много сериозни изследвания, но засега практически няма такива. Какво движи тези необикновени хора ог гледна точка на биологията е все още загадка. Така че тук науката има огромно поле на изява”, каза в заключение Василий Ключарьов.