Печат

Трудно е да се опише нещо толкова разтърсващо

Уважа­ема редакция, от няколко години полу­ча­вам люби­мия си вест­ник и все искам да ви напиша моето мне­ние. Благо­даря ви за пока­ната да спо­деля моите спомени от деня 12 април 1961 г. Аз съм учи­телка пен­си­о­нерка с 34 години педагоги­че­ски стаж. Пове­чето от това време съм препо­да­вала руски език. Точно преди 60 години беше моята първа учи­тел­ска година. Препо­да­вах на 36 пър­во­ла­чета, между които и циган­чета. Реших да отида до дома на Илифа Исе­нова да й помогна по матема­тика. Пра­вехме сноп­чета от малки пръ­чици. Така ни завари важ­ното съобще­ние. Много ясно се чуваше съобще­ни­ето на ТАСС.

Май­ката на уче­нич­ката ми също чу съобще­ни­ето и ме попита: „Какво каз­ват, учи­телке?” Обяс­них й с най-​прости думи, че човек — рус­нак, кос­мо­навт, е изле­тял в Кос­моса, а тя ме попита какво е това Кос­мос. Отново се поста­рах да им обясня спо­ред моите възмож­но­сти. Така аритме­ти­ката и пръ­чиците оста­наха настрана.

Трудно е да се опише такъв миг — нещо тол­кова разтър­сващо и неописуемо.

В моето родно село Мрамор, Топо­ловград­ско, децата бяха много отзив­чиви и когато пър­вата жена кос­мо­навт Вален­тина Тереш­кова полетя в Кос­моса, решихме да я поздра­вим с една кукла, обле­чена в много хубава нашен­ска носия. Куклата събра любо­вта на децата и роди­те­лите им от този дале­чен Сакар­ски край. Много ми е инте­ресно дали Вален­тина Тереш­кова си спомня за нашия подарък от сърце.

Мария Пеева Мин­чева, носи­тел на ІІ клас ква­лифи­кация по руски език и длъж­ностно педагоги­че­ско зва­ние „Старши учител”,

гр. Сли­вен