Цветя за първия космонавт
Уважаема редакция на в. „Русия днес — Россия сегодня”, името ми е Весела Николова Александрова, по баща Иванова, понастоящем пенсионерка, и в онези далечни вече дни имах късмета и щастието да бъда избрана да посрещна първия космонавт — героя на СССР и да му връча букет цветя на българска земя. Това се случи на 22 май 1961 г., когато Юрий Алексеевич Гагарин пристигна в София. Тогава бях ученичка в 7-ми клас на 10-то ЕСПУ в София.
Спомням си много ясно тези мигове на детска радост и вълнение, когато дружинните ръководителки ни съобщиха, че нашето училище е избрано да посрещне на летище София съветски гост и то не кой да е, а първия човек, издигнал се в Космоса и видял невероятната красота на нашата Земя. Аз и още едно момче бяхме избрани да връчим двата букета — един на космонавта и един на неговата съпруга, която после се оказа, че не го придружаваше.
И така настъпи утрото на 22 май 1961 година — слънчево и топло, като по поръчка. Вълнението и гордостта на родителите ми беше разбираемо, а суетнята на моята майка да приготви и изглади ученическата ми униформа беше съвсем естествена. Когато пристигнахме на летището, там вече ни очакваха и букетите цветя — бели гладиоли за Гагарин и червени рози за съпругата му. Еуфорията беше всеобща и невъобразима. Хора имаше не само на летището, но и по целия път до града. Беше подготвена, разбира се, червената пътека, по която трябваше да се придвижи от самолета Юрий Алексеевич, а от двете страни на пътеката бяха наредени моите съученици — пионери. И ето настъпи тържественият момент — самолетът спря, вратата се отвори и се появи Юрий Алексеевич Гагарин. Съвсем обикновен, невисок, облечен във военна униформа човек. Заслиза леко по стълбата като махаше усмихнат на приветстващите го хора. И тогава се случи нещо, което аз най-малко очаквах. Държавните и партийни мъже буквално ме изблъскаха в стремежа си да стигнат до космонавта и да го поздравят. Аз, малкото пионерче, с гладиолите в ръка, виждах само гърбовете на възрастните. Виковете, глъчката бяха неописуеми. В следващия момент, някой отзад сигурно се досети, че все пак трябва да бъдат връчени цветя на госта и лекичко, но твърдо ми проправи път. И изведнъж се оказах лице в лице с Юрий Алексеевич. Подадох му букета с думите „Добре дошъл”, а той усмихнат ми подаде ръка и с думите „Большое спасибо”, стисна с благодарност моята мъничка, детска ръка. И това беше всичко! Много ми се искаше да му кажа колко сме горди и щастливи да го посрещнем на наша българска земя, но това не ми беше задачата, а и всичко се правеше по предварително уточнен протокол. Моята среща продължи не повече от минута, но достатъчно, за да я запомня завинаги! Това, което ме впечатли и запомних за цял живот от тази мимолетна среща, бяха невероятно сините му усмихнати очи и ласкав, топъл глас!
А какъв празник беше честването на 24 май в присъствието на Гагарин — на манифестацията бяха пристигнали хора от цялата страна с единствената цел да зърнат, макар и от далеч, първия космонавт на Земята. Тази всеобща радост и възторг бяха не само защото той беше първият космонавт, но се подхранваха и от неговото естествено и скромно поведение. Той даже сякаш се притесняваше от толкова голямо внимание, не отказваше да се ръкува и да се снима, когато това беше възможно. Цялото му гостуване на българска земя беше като един непрекъснат няколкодневен национален празник.
Да, съдбата е била благосклонна към мен като ми е дала възможност, макар и за миг, не само да видя отблизо, но и да се ръкувам с първия човек напуснал пределите на Земята и проправил пътя на бъдещите поколения в Космоса. Осъзнатото усещане за щастие, подарено ми от съдбата, дойде много по-късно. С годините, връщайки се назад в спомените си, разбирам какъв невероятен късмет съм имала. И не забравям да разказвам за тази среща на моите деца и внуци!