Преди 210 г. руският император Александър I победоносно влиза в превзетия Париж

Само за 15 минути Орлов съставя акта за капитулация

На 31 март 1814 г. рус­ката и прус­ката гвар­дия начело с рус­кия импе­ра­тор Алек­сандър І три­умфално вли­зат във френ­ската сто­лица, посрещ­нати от хиляди парижани. Само година и поло­вина преди това Напо­леон завзема опраз­не­ната Москва и губи арми­ята си в обрат­ния път, но тогава той и в най-​лошите си кошмари не е съну­вал какво тепърва ще му се случи.

Предистория

В нача­лото на яну­ари 1814 г. войските на съюз­ниците, състо­ящи се от руски, австрийски, пруски и нем­ски корпуси, нахлу­ват във Франция с цел да сва­лят Напо­леон, раз­бит в бит­ката при Лайпциг през октом­ври 1813 г. Съюз­ниците настъп­ват с две отделни армии: руско-​пруската Силе­зий­ска армия начело с прус­кия фел­д­маршал Блю­хер; руско-​немско-​австрийската Главна (бивша Бохем­ска) армия под команд­ва­нето на австрийския фел­д­маршал Шварцен­берг. В сраже­ни­ята на тери­то­ри­ята на Франция Напо­леон по-​често удържа победи, но нито една от тях не става реша­ваща заради чис­ле­ното превъз­ход­ство на съюз­ниците. Напо­леон рядко разпо­лага на едно място с повече от 40 хиляди вой­ници, докато него­вите про­тив­ници в същото време имат 150 — 200 хиляди. Съюз­ниците няколко пъти се опит­ват да тръг­нат към Париж, но на Напо­леон се удава с концен­три­рани сили да отхвърли с флангови удари арми­ите на Блю­хер и Шварцен­берг на изход­ните им позиции. Напо­леон решава да си про­бие път до севе­ро­източ­ните крепо­сти по гра­ницата на Франция, където да дебло­кира френ­ските гар­ни­зони и уси­л­вайки зна­чи­телно арми­ята си, да при­нуди съюз­ниците да отстъпят пред запла­хата от отрязване на тило­вите им кому­ни­кации. Френ­ският импе­ра­тор раз­чита на муд­но­стта на съюз­ните армии и на тех­ния страх от появя­ва­нето му в тех­ния тил.

Съюз­ните монарси обаче, въпреки оча­к­ва­ни­ята на Напо­леон, на 24 март 1814 г. одоб­ря­ват план за настъп­ле­ние към Париж. В полза на тях­ното реше­ние е информаци­ята за броже­ние в сто­лицата и умора на фран­цу­зите от вой­ната, което снема опа­се­ни­ята от оже­сто­чени боеве с въоръже­ните граж­дани на поло­винми­ли­он­ния град. На 25 март съюз­ните войски потег­лят на запад към Париж. Още същия ден те се сблъскват и раз­би­ват корпу­сите на марша­лите Мар­мон и Мор­тие, които бър­зат да се съе­ди­нят с арми­ята на Напо­леон, и ги отблъскват към Париж. Когато на 27 март Напо­леон научава за настъп­ле­ни­ето към сто­лицата, той оце­нява високо реше­ни­ето на про­тив­ника: „Това е превъз­хо­ден шахма­тен ход. Никога не бих повяр­вал, че някой гене­рал от съюз­ниците е спо­со­бен да го направи”. И още на след­ващия ден от района на Сен Дизие (на 180 км източно от Париж) той се хвърля със сво­ята малка армия за спа­ся­ване на сто­лицата, обаче при­стига твърде късно.

Превземането на Париж

На 29 март съюз­ните армии при­ближа­ват плътно пред­ната линия на отбра­ната на сто­лицата. По онова време Париж е най-​големият град в Европа с насе­ле­ние 714 600 души (1809 г.). Раз­сто­я­ни­ето на пред­ната линия на отбрана до центъра на Париж състав­лява 5 — 10 км. Броят на защит­ниците на сто­лицата се оце­нява от исто­риците про­ти­во­ре­чиво — от 28 до 45 хиляди, като най-​често се сочат 40 хиляди вой­ници: 22 — 26 хиляди редовна армия и 6 — 12 хиляди опъл­че­ние. Оръ­ди­ята набро­яват 150 броя. Недо­стигът от войски се компен­сира от висо­кия боен дух на защит­ниците на сто­лицата и тях­ната надежда в ско­ро­ш­ното при­стигане на Напо­леон и арми­ята му.

Арми­ите на фел­д­марша­лите Блю­хер и Шварцен­берг (преди всичко рус­ките корпуси) преми­на­ват в настъп­ле­ние и след оже­сто­чени боеве овла­дя­ват под­стъпите към Париж. На всички направ­ле­ния те изли­зат непо­сред­ствено пред квар­та­лите на града. На висо­чи­ните са поста­вени оръ­дия, чиито дула гле­дат към френ­ската сто­лица. Вечерта рус­кият импе­ра­тор Алек­сандър І остава да нощува в замъка Бонди, на 7 вер­сти от Париж. При него довеж­дат пле­не­ния капи­тан Пейра. След поло­вин­ча­сов разго­вор импе­ра­торът пред­лага на Пейра да отиде при Напо­лео­но­вия брат Жозеф, номи­нално ръко­во­дещ отбра­ната на сто­лицата, и да му пре­даде, че рус­кият импе­ра­тор иска пре­да­ва­нето на Париж, че воюва с Напо­леон, а не с Франция. Заедно с Пейра импе­ра­торът изпраща своя флигел-​адютант пол­ков­ник М. Орлов, внуша­вайки му, че предпо­чита да не се сражава, а да постигне мир, но ако това не се постигне, то с бой или пара­ден марш, на раз­ва­лини или в дворци, но Европа утре трябва да нощува в Париж. Същата вечер в Париж при­стига Напо­лео­но­вият адютант Де Жирар­ден с устна запо­вед да бъдат взри­вени барут­ните скла­дове и „в общи раз­ва­лини да бъдат погре­бани и врагове, и при­я­те­лите”. Обаче пол­ков­ник Лес­кур отказва да взриви града без пис­мена запо­вед. В 2 часа през нощта при пол­ков­ник Орлов при­стига френ­ският пол­ков­ник Пар. Те се дого­ва­рят съюз­ниците да пус­нат от Париж френ­ската армия, но да имат правото да я пре­след­ват. Само за 15 мин Орлов съставя акта за капи­ту­лация. Фран­цу­зите трябва да напус­нат града в 7 часа сут­ринта, а съюз­ниците да вля­зат в града след 2 часа. Една от точ­ките в спо­ра­зуме­ни­ето гласи: „Град Париж се пре­дава на вели­ко­ду­ши­ето на съюз­ните държави”. Рано сут­ринта на 31 март пол­ков­ник Орлов довежда в Бонди делегация от кме­то­вете на сто­лицата начело с префекта на депар­тамент Сена Шаб­рол и префекта на полици­ята Паке. Алек­сандър І им казва:

„Съд­бата на вой­ната ме доведе тук. Вашият импе­ра­тор, мой бивш съюз­ник, ме излъга три пъти. Той дори дойде в недрата на моята държава, дона­сяйки бед­ствия и опу­стоше­ния, сле­дите от които ще оста­нат дълго време неизгла­дени. Защи­тата на спра­вед­ли­вото дело ме доведе сега тук, но аз съм далеч от мисълта да въз­да­вам зло заради зло. Аз съм спра­вед­лив. Аз зная, че фран­цу­зите не са виновни. Аз ги почи­там като свои при­я­тели и искам да им докажа, че напро­тив, плащам за злото с добро. Само Напо­леон ми е враг. Обеща­вам да покро­ви­тел­ствам града”.

След това в Бонди при­стига изпра­те­ният от Напо­леон външен мини­стър Арман де Колен­кур (бивш посла­ник в Москва), който от името на своя импе­ра­тор му пред­лага да сключи мир по пред­ложени от него усло­вия. Алек­сандър отказва. На 31 март около 10 часа сут­ринта в усло­ви­ята на пре­красно време колони на съюз­ните армии с бара­ба­нен бой, музика и раз­вети знамена три­умфално нав­ли­зат в Париж през вра­тата Сент Мар­тен. Един от първите е лейб-​гвардейският Казашки полк от импе­ра­тор­ския кон­вой. Мно­зина съвремен­ници си спом­нят, че каза­ците вземат на ръце дечица, слагат ги на сед­лата на конете си и за техен въз­торг ги раз­хож­дат из града.

По иро­ния на съд­бата Алек­сандър І влиза в Париж, яздейки коня Еклипс, пода­рен му от Напо­леон след подпи­сване на Тил­зит­ския мир. Заедно с него е прус­кият крал Шварцен­берг. Двамата ги при­дружава свита от над 1000 гене­рали и офицери, обле­чени в парадни мун­дири с ока­чени всички награди. Шпа­лирът от парижани посреща рус­кия импе­ра­тор с викове „Виват, Алек­сандър! Виват, Алек­сандър!”. Парадът на съюз­ните войски продължава 4 часа. След него следва „високо съвеща­ние” в дома на Тарейран, за да се реши съд­бата на Напо­леон и бъдещето на Франция. Монар­сите на Европа отна­чало про­явя­ват готов­ност да при­емат вся­ка­кво управ­ле­ние във Франция, дори и въз­ста­но­вя­ване на репуб­ли­ката, но нак­рая все пак връщат Бур­бо­ните. Когато на след­ващия ден Алек­сандър се натъква на уважа­ва­ния от него Колен­кур, послед­ният пита какви вла­де­ния ще бъдат оста­вени на Напо­леон, импе­ра­торът отго­варя с две думи: „Ост­ров Елба”. За после­ден път преди това враже­ски (английски) войски са влезли в Париж през 1421 г. по време на Стого­диш­ната война.

Последиците

Спо­ред участващия в кампа­ни­ята генерал-​лейтенант Михайловский-​Данилевский (флигел-​адютант на импе­ра­тора) загу­бите на съюз­ните войски край Париж са над 9000 души: 7100 рус­наци, 1840 пру­саци и 153 вюр­темб­ергци. Спо­ред исто­рика М. И. Бог­да­но­вич рус­ките загуби са с 1000 души по-​малки и това е по-​вероятно. Френ­ските загуби се оце­ня­ват от исто­риците на повече от 4000 души, което е прав­допо­добно, тъй като ата­ку­ващите почти винаги дават двойно повече жертви от отбра­ня­ващите се. Реша­ващата победа над Напо­леон е щедро отбе­ля­зана от Алек­сандър І: Рус­кият глав­но­ко­манд­ващ гене­рал Барк­лай де Толи полу­чава чин фел­д­маршал. С орден „Свети Георги” са награ­дени 6-​има гене­рали, докато за побе­дата в най-​голямото сраже­ние в Напо­лео­но­вите войни край Лайпциг орден „Свети Георги” полу­ча­ват едва 4-​ма гене­рали, а за Боро­дин­ското сраже­ние с тази награда е отли­чен само един гене­рал. Напо­леон узнава за капи­ту­лаци­ята на Париж във Фон­те­не­бло, където изча­ква при­ближа­ва­нето на закъс­ня­ващата си армия. Той вед­нага решава да събере всички свои войски, за да продължи бор­бата, но под натиска на марша­лите, отчи­тащи настро­е­ни­ята на насе­ле­ни­ето и трезво оце­ня­ващи съот­ноше­ни­ето на силите, на 4 април Напо­леон се отказва от трона.

На 10 април, вече след абди­каци­ята на импе­ра­тора, в Южна Франция се води послед­ното сраже­ние във вой­ната. Англо-​испански войски под команд­ва­нето на херцог Уелинг­тън пра­вят опит да овла­деят Тулуза. Градът се пре­дава едва след като полу­чава вест за капи­ту­лаци­ята на Париж. През май е подпи­сан мирът, вър­нал Франция в гра­ниците от 1792 г. Епо­хата на Напо­лео­но­вите войни обаче окон­ча­телно при­клю­чва едва през лятото на 1815 г., когато Напо­леон отплава към ост­ров Света Елена. На 1 април следва продълже­ние: Преди 210 г. рус­ките казаци се наста­ня­ват в лагер на Ели­сейс­ките полета край Париж.

(blitz​.bg)