Мозъкът тласка към конформизъм

Уче­ните продължа­ват да изслед­ват същ­но­стта на конформизма. Този ефект отдавна е изве­стен на нау­ката и все пак изслед­ва­ни­ята продължа­ват, отбе­лязва „Рос­сий­ская газета”.

Тук следва да при­пом­ним, че конформизмът пред­став­лява промяна на пове­де­ни­ето, чрез която инди­видът отго­варя на натиска на групата, опит­вайки се да е в съгла­сие с нея, като при­ема пред­ложени или наложени норми. Тази промяна минава през отрица­ние на някои пре­дишни позиции и води до само­одоб­ре­ние чрез при­ема­нето на новите.

Спо­ред уче­ните, ако вие се съгла­ся­вате с мне­ни­ето на мно­зин­ството, вървите в крак с народа, тогава мозъкът ви дава „захарче”. Това става като в така наре­че­ния „център на удо­вол­стви­ята” се отделя хор­монът дофамин, който носи удо­вол­ствие на човека. Но ако сте се осме­лили на соб­ствено мне­ние, тогава мозъкът сиг­на­ли­зира, че изборът е „грешен”. Този ефект е открит в експе­римен­тите с доб­ро­волци, вед­нага след при­емане на реше­ни­ето им или казано иначе — „на къса дистанция”.

Но какво се случва „на дълга дистанция” и остава ли няка­къв при­вкус от това раз­ногла­сие с колек­тива? Дали не е било про­сто изблик на неудо­вол­ствие, което изчезва с времето? На тези и други въпроси уче­ните от Наци­о­нал­ния изсле­до­ва­тел­ски уни­вер­си­тет „Висша школа по ико­номика” (НИУ ВШЭ) решиха да потър­сят отго­во­рите. Те са използ­вали много чув­стви­те­лен апа­рат за маг­ни­то­енцефа­лография (MEG), който измерва маг­нит­ната актив­ност на мозъка в реално време. На група доб­ро­волци в изслед­ва­нето спе­ци­а­ли­стите са показ­вали снимки на непо­знати хора, като в отго­вор те тряб­вало да посо­чат степента си на дове­рие към лицата на изоб­раже­ни­ята. Поня­кога мне­ни­ето на мно­зин­ството и доб­ро­волците е съвпа­дало, а поня­кога про­ти­во­ре­чало. След известно време на доб­ро­волците отново пока­зали същите снимки и ги помо­лили да пре­оце­нят степента на дове­ри­ето. И тогава се слу­чило най-​интересното.

След пър­вия експе­римент са минали едва около 30 минути и почти поло­ви­ната доб­ро­волци се отка­зали от пре­диш­ното си мне­ние и преми­нали на стра­ната на мно­зин­ството. Какво се е случило?

„След част от секун­дата доб­ро­во­лецът отново видя лицето на непо­зна­тия, а мозъкът му вече „сиг­на­ли­зи­раше”, че послед­ния път той е тръг­нал срещу мно­зин­ството. В срав­не­ние с пър­вото изслед­ване извед­нъж се уве­личи актив­но­стта в двете обла­сти на мозъка, които са отго­ворни за възпри­ема­нето на лица и запаме­тя­ване на тази информация. Полу­чава се, че в него остава следа от минали конфликти и той не дава мира. Може би това е меха­низмът, който авто­ма­тично ни настройва към мне­ни­ето на мно­зин­ството. Може би той е въз­ник­нал в резул­тат на ево­люци­ята”, раз­каза един от авто­рите на изслед­ва­нето про­фе­сорът от НИУ ВШЭ Васи­лий Ключарьов.

По думите му човек е съще­ство дъл­боко соци­ално и чрез доста­вяне на допамин за съвпа­де­ние на нашето мне­ние с общопри­е­тото, центърът на удо­вол­ствие закрепва този избор.

С една дума, био­логи­ята дик­тува конформизъм, като насто­ява за съгла­сие. Мозъкът се про­ти­вопо­ставя на новото, а всяко несъгла­сие с общото мне­ние стои в него като пирон. И не може про­сто да бъде отстра­нен. По-​голямата част от хората са конформи­сти. Спо­ред проф. Клю­чарьов ние дори не можем да си пред­ста­вим доколко животът ни зависи от мне­ни­ето на околните.

Какво се случва с новаторите?

В този сми­съл по раз­би­ра­еми при­чини животът на нова­то­рите, пио­не­рите и гени­ите хич не е лесен. Те пред­лагат нови неща, които драз­нят мно­зин­ството. С една дума, както някога са напи­сали братя Стругацки — „трудно е да бъдеш Бог”. Сега до този извод е стиг­нала и биологията.

„Какво е да си гений, който върви срещу тълпата от гледна точка на био­логи­ята, нев­рофи­зио­логи­ята и гене­ти­ката? За да се отго­вори на този въпрос са необ­хо­дими още много сери­о­зни изслед­ва­ния, но засега прак­ти­че­ски няма такива. Какво движи тези нео­бик­но­вени хора ог гледна точка на био­логи­ята е все още загадка. Така че тук нау­ката има огромно поле на изява”, каза в заклю­че­ние Васи­лий Ключарьов.