Захарова коментира думи на Борел за забрана на руските медии

Офици­ал­ният пред­ста­ви­тел на рус­кото Мини­стер­ство на външ­ните работи Мария Заха­рова комен­тира изяв­ле­ни­ето на ръко­во­ди­теля на външ­нопо­ли­ти­че­с­ката служба на Европе­йския съюз Жозеп Борел за забрана на рус­ките медии, като напомни как са горени неудобни книги в Тре­тия райх.

„На думите на Жозеп Борел, че „забра­ната на рус­ките медии е защита на сво­бо­дата на сло­вото”, ще напомня, че Европа вед­нъж вече е изпо­вяд­вали тази логика. В Тре­тия райх са били забра­ня­вани книгите на около 300 автори. Сред тях са Ерих Мария Ремарк, Карл Маркс, Зиг­мунд Фройд, Анри Бар­бюс, Джек Лон­дон, Мак­сим Горки и много други. Тогава също всичко започна със забрани, с горене на книги, а завърши с изга­ря­ния на хора, защото книгите са напе­ча­тани мисли, а хората съжи­вя­ват тези мисли”, написа Заха­рова във втор­ник в своя Телеграм канал.

Дипло­матът напомни, че за оправ­да­ване на забра­ните хит­ле­ри­стите са подпа­лили Райхс­тага, което им е поз­во­лило да започ­нат репре­сии срещу поли­ти­че­с­ките си опо­ненти. „Тогава и при­стъпиха към горене на книги на неудоб­ните автори. След това беше при­ето разпо­ре­жда­нето всеки жур­на­лист от Райха да чле­нува в наци­о­нал­соци­а­ли­сти­че­с­ката пар­тия, за да може да упраж­нява про­фе­си­о­нал­ната си дей­ност. След това всички органи на властта бяха задължени да участват в нацист­кия печат. По-​късно конц­лагер­ните палачи и изверги започ­наха да изга­рят телата на жерт­вите. Трудно е да се опре­дели точ­ната дата на първите сви­де­тел­ства за „чер­ния дим” от коми­ните на конц­лаге­рите, но явле­ни­ето става повсе­местно, пре­връща се в истин­ския сим­вол на нацист­кия режим”, добавя Захарова.

На Борел ще е инте­ресно да узнае, че именно след подпал­ва­нето на Райхс­тага наци­стите за първи път са оправ­дали забра­ните със защита, отбе­лязва офици­ал­ният пред­ста­ви­тел на рус­кото външ­нопо­ли­ти­че­ско ведом­ство. „Декретът на пре­зи­дента на Райха „За защита на народа и държа­вата”, приет вед­нага след подпал­ва­нето, съз­дава предпо­ставки за забрана на сво­бод­ния поли­ти­че­ски живот в Герма­ния. По-​късно към този при­йом, използван днес от Борел, и към съо­т­вет­ната юри­ди­ческа прак­тика, в Тре­тия райх са се обръщали невед­нъж. Спо­ред закона „За защита на герман­с­ката кръв и на герман­с­ката чест” се е въвеж­дала забрана на меж­ду­ра­сови бра­кове, а законът „За защита на наци­о­нал­ните сим­воли” е забра­ня­вал използва­нето на нацист­ката сим­во­лика в сво­бо­ден режим”, пояс­нява Мария Захарова.